Виолончелистът, проф. Здравко Йорданов, е от поколението на онези български музиканти, за които времето и обстоятелствата отредиха да живеят и работят в родината си. Особено за него, брат на забележителния цигулар Любен Йорданов, който след успехите си през 50-те години на два конкурса „Кралица Елизабет“ става концертмайстор на Оркестъра на Монте Карло и след това на Оркестър дьо Пари, считано тогава за изменничество, което дамгосва всички близки роднини. За Здравко Йорданов е било ясно, че не би могъл да концертира извън България, да си избере друго място за професионална реализация.
Дали му е тежала тази предопределеност? Той неоспоримо доказва, че стига да иска, човек винаги може да опита да оползотвори всички възможности за изява на своя талант. И когато това става част от усилията за прогреса на националната музика, шансът да постигнеш най-високо ниво на удовлетвореност и значимост на това, което вършиш е много голяма. Името му се свързва днес с най-високи постижения в изпълнителското изкуство и във възпитанието на няколко поколения български челисти, които свирят във всички наши оркестри. Има и не малко пръснати по света.
Проф. Здравко Йорданов е този, който изгражда стабилно виолончеловата ни школа върху основите, положени от неговия учител проф. Константин Попов. Той се грижи действителната професионална взискателност да стане норма в класовете му и в целия път нататък на неговите ученици. Към това включва и интелектуалния процес в музицирането, което не остава на нивото на интуитивното, емоционално изживяване.
Като изпълнител Здравко Йорданов избира свой начин на изява, която дава много ценни плодове за музикалната ни култура. Още от 60-те години започва да свири само съвременна музика за виолончело, предимно от български композитори, като всички тези не малко произведения, написани за 20-ина години са вдъхновени от неговия изпълнителски почерк. От началото на 90-те години до края на преподаването му в Националната музикална академия в София проф. Здравко Йорданов успява да съчетае изпълнителските и преподавателските си старания със своя неповторим ансамбъл от 12 виолончели, студенти от неговия клас, които свирят заедно със своя професор предимно творби, създадени за тях от български композитори.
Когато се огледа целия музикантски път на проф. Здравко Йорданов може само да бъдем благодарни, че с личност от такъв мащаб е разполагала националната музикална култура.
В съботния празничен ден слушателите на програма "Христо Ботев" ще имат възможността да чуят документален запис на една рядко изпълнявана творба от композитора Парашкев Хаджиев. Избрали сме изпълнение от 25 ноември 1969 г., когато солистите и оркестърът на Софийската опера са изпълнили операта "Майстори" под диригентската палка на маестро Атанас..
Либрето: Парашкев Хаджиев По драматичната пиеса на: Рачо Стоянов Световна премиера: 9 октомври 1966 г., Софийска опера Действащи лица и изпълнители: • Тихол, майстор резбар (тенор) • Найден, негов син, резбар (бас) • Милкана, жена на Найден (сопран) • Живко, майстор резбар (тенор) • Добри (баритон) • Кольо (тенор) • Генчо..
Задава се шумна мрачна майска вечер в сърцето на мрака в София. 24 май с наситени китари, дръм машини, бас и бяс. Понякога те се завръщат: след дебюта си на българска земя по Гергьовден 2024 г. независимото (в пълния смисъл на думата) електро-индъстриъл-авнагард-рок дуо Putan Club повтаря Софияна светлата дата 24 май в тъмните подземия на..
"Единение" е авторски албум на Константин Кучев, братя Якъбови и сестри Апостолови, Ян Добрева, Васил Спасов - Sariel Orenda, Петър Йорданов - Бъни, Мартин Саийд Бейран, Силсила Махбуб, Халед Мераджудин, Нона Митева, Александър Лазаров, Мари Андонова, Асен Хайдутов, Анна Каралашева, Ердинч Милев. Авторите на албума споделят: "Музиката като..
На 25 и 29 май в град Бразилия, клавирното дуо ще осъществи два от ключовите проекти на състава – продължаващото турне с Клавирния концерт за четири ръце на Йоханес Брамс и аранжимент на Рихард Дюнсер на Клавирен квинтет, оп. 25, както и програма с преобладаващо българско присъствие. Посещението им е резултат на покана от Клаудио Коен, който се..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова,..
В навечерието на 24 май – денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост – в студиото на радиопредаване гостуваха представители на..
Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg