Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Денем, нощем, лятоска, зимъска

Снимка: Rawpixel

„А когато сняг забръска, що ще чиниш ти зимъска?“ – пита мравката щуреца от любимото детско стихче. Припомняме си го заради една дума, която, освен в стари литературни произведения, днес ще чуем само в диалектните говори. Става въпрос за „зимъска“. Също като лятос, лятоска, есенес, пролетес, денем, нощем и т.н., това са някогашни падежни форми на съществителни имена, функциониращи днес като наречия. По-малко известно е, че някои от въпросните съществителни са се отклонили от нормалната за вида си форма и са си присвоили чужда по подобие на съществителни, с които се употребяват често в двойка или четворка като денем/нощем, зимъс/лятос/пролетес/есенес. Как е станало това проследява доц. Христина Дейкова.



На 28 и 29 април Секцията по българска диалектология и лингвистична география на Института за български език организира Международна научна конференция на тема „От традиционна към интерактивна лингвогеография“, представя я проф. Ана Кочева.



Езикови справки по радиото
„Той е много обран в поведението си“ – Откъде идва тази нова употреба на думата „обран“, в кои стилове на речта е подходяща и по какво се различава от утвърдената и позната в езика ни – обяснява доц. Цветелина Георгиева.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврика! Успешни българи: Баян Гечев

Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от международни олимпиади по астрономия и астрофизика. Последният от тях е от олимпиадата в Япония през 2023 г. Екипът ни беше впечатлен от името му – Баян. Рядко се намират хора, които да нарекат сина..

публикувано на 13.05.24 в 17:05
доц. Ваня Мичева

Да бъдем великоразумни, великонравни и великодействени, но не велеречиви и велехвалени

В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали...

публикувано на 13.05.24 в 16:07

Фолклорните области на България: Епизод 2 – Странджа

Втория епизод от поредицата "Фолклорните области на България" посвещаваме на Странджа. Странджанската област заема най-югоизточния край на България. На запад тя се простира до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково. На север – до град Царево, на изток – до Черно море, а на юг достига до турската граница. За музикалния фолклор и неговото..

публикувано на 13.05.24 в 15:10

Дешка Кротева – за живота с чувство за хумор

За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..

публикувано на 12.05.24 в 08:45

Ученици събират семейни спомени за историята на родния си край

Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..

публикувано на 11.05.24 в 10:25