В годината на изолация като че ли преоценихме значението на докосването – донякъде най-пренебрегнатото сетиво. Защо пренебрегнато ли? За всяко друго човекът е развил отделна сфера – музиката е създадена за наслада на слуха, живописта и скулптурата радват очите, за вкуса и обонянието се грижат фината гастрономия и парфюмерийната индустрия. Като че ли допирът е единственото сетиво, за което липсва отделна сфера на стимулация.
Има и друго – останалите четири сетива: зрението, слухът, вкусът и обонянието се намират близо до командния център – мозъка. За допира отговаря най-големият орган в тялото ни – нашата кожа. Тя хем ни осигурява естествена преграда и бариера, същевременно чрез нея получаваме емоционален контакт, обич и грижа от най-ранна възраст.
Колко важен и благотворен е контактът до кожата на майката се вижда ясно при метода „кожа в кожа“ или Кенгуру грижа, при който недоносените бебета и децата с увреждания се поставят върху гърдите на майката и там, вместо в кувьоз, преживяват критичния за адаптацията си период.
Кенгуру грижата се появява през 1978 г. в Богота, Колумбия поради липса на кувьози и легла, а в момента се прилага по цял свят, плахо и постепенно дори у нас. Повече за Кенгуру грижата и ползите от нея за бебето и майката, разказва д-р Бояна Петкова.
Как реагира мозъкът ни на сензорната информация и кои усещания активират отделянето на така любимия на всички ни окситоцин, разказва младият учен Богомил Пешев и подчертава нещо, което си струва да помним: „Ние сме господари на биологията си. Генетичният фактор е много важен, но не той определя поведението ни, ние имаме свободата да го изграждаме сами.“
Ние сме социални същества и докосването играе толкова базисна и съществена роля във взаимоотношенията ни, че си дадохме сметка за това, едва когато го изгубихме по време на изолацията. За всичко онова, което предаваме и получаваме чрез допир, разказва психолога Андрей Ганев.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...