Професор Анчо Калоянов смята, че самият цар Симеон е автор на сборника с разказите за коне, битки и вълшебни изцеления.
Един ден преди Гергьовден говорим за сборника „Сказание за железния кръст“ (известно още като „Повест за железния кръст“) – едно от най-чудатите произведения на Средновековна България. Сборникът е компилативен цикъл от старобългарски разкази, обединени от чудесата на св. Георги Победоносец. Цикълът е открит през 40-те години на XIX век от П. М. Строев. Смята се, че част от текстовете са възникнали на българска почва („Чудото с българина Георги“, „Чудото с българина Климент“), а други – във византийската книжнина. Авторът на цикъла е неизвестен, няма точни сведения за времето на създаване на Повестта, но със сигурност четивата са оказали огромно влияние върху формирането на обществения мироглед през вековете, вкл. върху религиозните представи както на българите, така и на други славянски народи. Предполага се, че най-вероятно текстовете са създадени и записани през X – XI вв.
За този този уникален документ в стойностна беседа е разговорът с професор Анчо Калоянов, професор Тодор Моллов, професор Иван Станков и писателя Емил Андреев. Двама от събеседниците – Анчо Калоянов и Тодор Моллов са съавтори, заедно с Мария Спасова на научния труд „Сказание за железния кръст и епохата на цар Симеон“.
Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
На 12-и септември рожден ден празнува една бележита личност в българската съвременна музика – Любомир Денев – джаз пианист, композитор, диригент, аранжор,..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
