„Перущице бедна, гнездо на герои,
слава! Вечна слава на чедата твои...
...Слава теб, че ти се одържа до крайност
и бори се в пушек, и падна със сияйност. ...“
Понякога не са нужни много думи, за да се разкаже за мечтите и надеждите на един народ, в дни на обреченост и време – без бъдеще. Един голям поет, в няколко стиха, пренася в днешния ден духа на една голяма саможертва за защитата на Перущица – Иван Вазов, „Кочо. Защитата на Перущица“. Този е един от българските градове, които имат своето място както в българската, така и в световната история. И то не само заради деветте дни на борба и мъченичество, посветени на свободата, по време на Априлското въстание през 1876 г. То е обявено на 23 април, когато пред членовете на Перущенския революционен комитет Петър Бонев, един от съратниците на Васил Левски, прочита „Кървавото писмо“, написано от Тодор Каблешков. Въстаниците са нападнати от 5500 души военизирано формирование башибозук, а борбата продължава до 29 април – до пристигането на редовната турска войска.
Град Перущица е разположен върху територия, която според изследователите е била населена от траките и е започнала да израства като културно средище още преди приблизително 7000 години. В района са открити много тракийски надгробни могили. А около Духова могила, за която се приема, че е част от древен сакрален комплекс – са намерени впечатляващи артефакти: 16 богато украсени колесници и други предмети и монети от античността.
Една от големите забележителности е и старата късносредновековна църква „Св. Атанасий“, в която е обявено началото на Априлското въстание, а по-късно изгорена до основи по време на драматичните събития. Емблематична е и църквата-паметник „Св. Архангел Михаил“, изиграла ролята на последното убежище за въстаналите перущенци.
За светините на гр. Перущица и за тяхното опазване и популяризиране – в това предаване е разговорът с доц. д-р Веселина Вачкова, директор на Историческия музей - Перущица.
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ връзка с корените. Миряна Михайлова , по-известна с артистичния си псевдоним Miranda Limon , е българска мултидисциплинарна художничка, чийто творчески път започва от Троян. Родена и израснала в..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с представянето на уникална изложба , посветена на световноизвестния художник проф. Марин Върбанов , в художествена галерия "Савчеви". В разговор за "Нашият ден" секретарят на Община Оряхово Христинка..
За социалния коментар чрез изкуството разговаряме в "Нашият ден" с визуалният артист и автор на списание "Дерзай" Мина Дичева . В своите артистични изяви Дичева експериментира в търсене на нови пространства за създаване на изкуство. Последната работа на художничката е била коментар на креативната индустрия. По думите на Дичева много от..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни научни изследвания се крие зад любопитното заглавие, заявява Маринов и допълва, че това не е книга-пророчество, а по-скоро препоръка за човека – да се обърне към законите на природата, вместо да работи..
На 13 август предстои специална вечер, посветена на Ирак, в която пътешественичката Зорница Шепкова ще сподели личните си впечатления от едно пътуване до страна, която рядко попада в туристическите маршрути. Събитието ще предхожда прожекцията на документалния филм "Невидимата красота на Ирак" , разказващ за живота и работата на Латиф ал-Ани..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
На 13 август предстои специална вечер, посветена на Ирак, в която пътешественичката Зорница Шепкова ще сподели личните си впечатления от едно..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg