Плакатното изкуство съществува вече близо два века. Плакатът служи както да привлича вниманието, така и да информира. Доскоро основната функция на плаката беше да бъде част от улицата, от уличното изкуство – да бъде очевиден.
„Виждаме в последните години как тази тенденция се обръща и плакатът напуска улицата и влиза в галериите. Една от причините за това е, че, не само заради пандемията, която ни сполетя миналата година, печатната реклама, печатането на хартия до голяма степен се намали като обем и са прехвърли в дигиталното пространство“ – това каза доц. Калина Христова, която завежда Департамент „Изящни изкуства“ в НБУ и води магистърска програма „Плакат и комуникативен дизайн“. В предаването „Време и половина“ тя обърна вниманието и към още една причина:
„Ако се замислим в града няма достатъчно указани, установени места, на които плакатът да вирее, а това е наистина много важно. Ако се сравним с държави като Швейцария и Полша, където плакатното изкуство е на много високо ниво, можем да кажем, че там то е достъпно, то е част от градската култура“ – сподели доц. Христова и добави, че за да се върне това изкуство отново на своето място, т.е. на улицата, трябва и съдействието на културните институции като театри, кина, а и на самата държава.
Чуйте участието на доц. Калина Христова в предаването „Време и половина“
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години. Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..
Далеч от въпроси като "Какво е искал да каже авторът?", а и "Какво е искал да каже героят?", с ясното съзнание, че авторът и разказвачът не са едно и също нещо и напълно в обстоятелствата на това, че колкото автори, толкова и формулировки на дадено понятие, състояние или форма можем да открием, ние, като зрители, имам възможността да усетим свободата..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg