Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съдържание на:

„Русалка”, лирична приказка в три действия от Антонин Дворжак

Либрето – Ярослав Квапил
Изпълнена за първи път на 31 март 1901 година в Националния театър, Прага.

Действащи лица:
• Русалка (сопран)
• Принца (тенор)
• Княгинята (сопран)
• Водния дух (бас)
• Магьосницата (алт)
• Горския (тенор)
• Помощник-готвача (сопран)
• Първа нимфа (сопран)
• Втора нимфа (сопран)
• Трета нимфа (алт)
• Ловеца (баритон)


Първо действие
Лунна лятна нощ край брега на горско езеро. Елфи и нимфи танцуват по водната повърхност. Веселата глъчка събужда Водния дух, който обитава дълбините на езерото. Нимфите се скриват в гората, а Русалка, която досега мълчаливо е наблюдавала всичко, споделя с Водния властелин, неин баща, своята болка. Русалка говори за любовта си към непознат принц. „Само на  смъртните е дадено да обичат“ - убеждава тя изумения си баща. „Единствено човешката душа е дарена с небесен покой”. За да стане човек, Русалка трябва да потърси помощ от старата магьосница Йежибаба.
Отчаян и наскърбен Водния дух се отправя към дъното на езерото. Той оплаква участта на дъщеря си в езерните дълбини. Нищо не е в състояние да промени решението на влюбената и тя отправя зов към Йежибаба, магьосницата. Този зов променя изцяло живота й оттук нататък. Отключва действието на незнайни сили, които тласкат съдбата й в непозната посока.
Русалка е вече девойка. Точно в този момент ловни рогове известяват наближаването на ловци. Водачът им необяснимо как и защо е силно привлечен от водите на езерото. Вижда неземната горска красавица и се влюбва безпаметно в нея. Принцът отвежда Русалка със себе си с намерение да я направи своя жена.

Второ действие
В градината пред двореца, Помощник-готвача и Горския обсъждат бъдещата жена на господаря си. Цялата свита на принца изпитва неприязън към нея. Наричат я дори “чудовище”, защото неземната й красота, тайнственост и мълчаливост ги плашат. Обнадеждени са обаче от появата сред гостите на предстоящата сватба на една чуждоземна княгиня, към която принца проявява нескрит интерес.
След като поохладнелият жених изпраща Русалка да се облича за бала, а сам решава да бъде любезен домакин и започва да развежда княгинята из парка, започват танци. На празненството е дошъл неканен гост. От малкото езерце в парка един тъжен баща, търси с поглед дъщеря си. Само на него Русалка може да излее сърцето си.
“От друга красота той е покорен и аз сега съм чужда. Очите й от страст горят, аз този огън не познавам. Родена съм сред хладните води, уви.”
Това е изповедта на бедната водна нимфа, която нито може да се завърне при своите, нито да бъде с любимия си.
Междувременно неверният жених и княгинята напускат балната зала. Под звездно небе и пред невидимите двама свидетели принцът прави любовно признание. На целувката им попречва притичалата няма девойка. С досада и отегчение той я отблъсква с думите: „Върви си. Красотата ти е тъй студена.”
Разгневеният Воден дух се изправя в целия си ръст, проклина принца, прегръща дъщеря си и двамата изчезват във водите на езерото.
Треперещ момъкът моли за помощ чуждоземната си гостенка.
С жлъчен смях тя му отговаря: „Побързай да намериш годеницата си в тази адова пропаст.”
Русалка не успява да изпълни условието на магьосницата да задържи любовта на избраника си. Ако би могла да му говори, може би измамната хубост на княгинята и сластната й реч не биха омаяли принца толкова силно? Целият приказен свят тъгува. Танците на елфите и закачките им не са както преди...

Трето действие
Русалка се е превърнала в блуждаещо огънче, единствено кръвта на принца може да я върне при баща й. Тя захвърля ножа, подаден й от Йежибаба, как да посегне на любимия човек?!
Към езерото се приближават Помощник-готвача и Горския. Те търсят лек за господаря си, поболял се от мъка по изчезналата годеница.
Водният дух разярен ги отпраща. Не след дълго самият принц идва да търси Русалка. Той се втурва към нея и страстно я целува. Тази единствена фатална целувка запечатва усмивка на лицето на издъхващия. Това е проклятието на Йежибаба. Принцът умира щастлив.
„За твоите ласки, заради красотата ти, заради човешката ти невярност, за всичко, което ми даде, човешка душо, Бог да те помилва”, са последните думи на Русалка, последни за цялата опера.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Шедьовър на Бритън на оперната сцена в Брюксел

Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита за един от шедьоврите в оперната литература, създадени след Втората световна война. Световната премиера на"Въртенето на винта" е през 1954 г. в театър "Ла Фениче" във Венеция, представена от..

публикувано на 19.05.24 в 08:15
The Crossover Trio и Теодосий Спасов

Теодосий Спасов и The Crossover Trio с нов музикален проект на българска сцена

На 18 май в рамките на SoFest Spring маестро Теодосий Спасов и гръцкото The Crossover Trio ще ни отведат на музикално пътешествие до Източното Средиземноморие и Балканите в Sofia Live Club. Виртуозният музикант превръща изпълненията си в необикновен синтез между традиционен фолклор и класически джаз, а гръцкото трио ще се включи с мелодии на..

публикувано на 18.05.24 в 08:25
Борис Христов  в ролята на хан Кончак в „Княз Игор”

Борис Христов като Галицки и Кончак в "Княз Игор" на Бородин

На 18 май преди 110 години е роден   Борис Христов . Избрахме запис от Златния фонд на БНР, който със сигурност ще изостри любопитството ви: "Княз Игор" от Бородин. Осъществен е през 1966 година в Париж с изцяло български състав. В ролите на Галицки и Кончак ще слушате Борис Христов. Това е период на върховно изпитание за великия певец. През 1964..

публикувано на 18.05.24 в 07:50
Станислав Почекански и Аделина Александрова в студиото на програма „Христо Ботев“

Станислав Почекански: Успехите на моите ученици са двигател, който ме кара да вървя напред

"Общуването с младите хора не само ме зарежда, но и ме обогатява – казва Станислав Почекански. Вече девет години той е Председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, но освен това е и великолепен цугтромбонист и преподавател, който заслужено се гордее с постиженията на своите ученици от класа по камерна музика. – Със своя мироглед и..

публикувано на 17.05.24 в 15:45
Гергей Мадараш, гост-диригент

Томас Аунер и Гергей Мадараш в дебют със Симфоничния радиооркестър

Интригуваща и стилно подбрана програма предлага Симфоничният оркестър на Националното радио на 17 май, петък, от 19.00 часа , който ще бъде излъчен в пряко предаване на вълните на програма "Христо Ботев". Концертът в столичната зала "България" под надслов "Симфонични контрасти" под палката на унгарския гост-диригент Гергей Мадараш, който..

публикувано на 17.05.24 в 08:58