Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съдържание на:

„Русалка”, лирична приказка в три действия от Антонин Дворжак

Либрето – Ярослав Квапил
Изпълнена за първи път на 31 март 1901 година в Националния театър, Прага.

Действащи лица:
• Русалка (сопран)
• Принца (тенор)
• Княгинята (сопран)
• Водния дух (бас)
• Магьосницата (алт)
• Горския (тенор)
• Помощник-готвача (сопран)
• Първа нимфа (сопран)
• Втора нимфа (сопран)
• Трета нимфа (алт)
• Ловеца (баритон)


Първо действие
Лунна лятна нощ край брега на горско езеро. Елфи и нимфи танцуват по водната повърхност. Веселата глъчка събужда Водния дух, който обитава дълбините на езерото. Нимфите се скриват в гората, а Русалка, която досега мълчаливо е наблюдавала всичко, споделя с Водния властелин, неин баща, своята болка. Русалка говори за любовта си към непознат принц. „Само на  смъртните е дадено да обичат“ - убеждава тя изумения си баща. „Единствено човешката душа е дарена с небесен покой”. За да стане човек, Русалка трябва да потърси помощ от старата магьосница Йежибаба.
Отчаян и наскърбен Водния дух се отправя към дъното на езерото. Той оплаква участта на дъщеря си в езерните дълбини. Нищо не е в състояние да промени решението на влюбената и тя отправя зов към Йежибаба, магьосницата. Този зов променя изцяло живота й оттук нататък. Отключва действието на незнайни сили, които тласкат съдбата й в непозната посока.
Русалка е вече девойка. Точно в този момент ловни рогове известяват наближаването на ловци. Водачът им необяснимо как и защо е силно привлечен от водите на езерото. Вижда неземната горска красавица и се влюбва безпаметно в нея. Принцът отвежда Русалка със себе си с намерение да я направи своя жена.

Второ действие
В градината пред двореца, Помощник-готвача и Горския обсъждат бъдещата жена на господаря си. Цялата свита на принца изпитва неприязън към нея. Наричат я дори “чудовище”, защото неземната й красота, тайнственост и мълчаливост ги плашат. Обнадеждени са обаче от появата сред гостите на предстоящата сватба на една чуждоземна княгиня, към която принца проявява нескрит интерес.
След като поохладнелият жених изпраща Русалка да се облича за бала, а сам решава да бъде любезен домакин и започва да развежда княгинята из парка, започват танци. На празненството е дошъл неканен гост. От малкото езерце в парка един тъжен баща, търси с поглед дъщеря си. Само на него Русалка може да излее сърцето си.
“От друга красота той е покорен и аз сега съм чужда. Очите й от страст горят, аз този огън не познавам. Родена съм сред хладните води, уви.”
Това е изповедта на бедната водна нимфа, която нито може да се завърне при своите, нито да бъде с любимия си.
Междувременно неверният жених и княгинята напускат балната зала. Под звездно небе и пред невидимите двама свидетели принцът прави любовно признание. На целувката им попречва притичалата няма девойка. С досада и отегчение той я отблъсква с думите: „Върви си. Красотата ти е тъй студена.”
Разгневеният Воден дух се изправя в целия си ръст, проклина принца, прегръща дъщеря си и двамата изчезват във водите на езерото.
Треперещ момъкът моли за помощ чуждоземната си гостенка.
С жлъчен смях тя му отговаря: „Побързай да намериш годеницата си в тази адова пропаст.”
Русалка не успява да изпълни условието на магьосницата да задържи любовта на избраника си. Ако би могла да му говори, може би измамната хубост на княгинята и сластната й реч не биха омаяли принца толкова силно? Целият приказен свят тъгува. Танците на елфите и закачките им не са както преди...

Трето действие
Русалка се е превърнала в блуждаещо огънче, единствено кръвта на принца може да я върне при баща й. Тя захвърля ножа, подаден й от Йежибаба, как да посегне на любимия човек?!
Към езерото се приближават Помощник-готвача и Горския. Те търсят лек за господаря си, поболял се от мъка по изчезналата годеница.
Водният дух разярен ги отпраща. Не след дълго самият принц идва да търси Русалка. Той се втурва към нея и страстно я целува. Тази единствена фатална целувка запечатва усмивка на лицето на издъхващия. Това е проклятието на Йежибаба. Принцът умира щастлив.
„За твоите ласки, заради красотата ти, заради човешката ти невярност, за всичко, което ми даде, човешка душо, Бог да те помилва”, са последните думи на Русалка, последни за цялата опера.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуози на вокалната джаз хармония – New York Voices на Банско джаз фестивал

Тази година в програмата на Банско джаз фестивал се открояват няколко забележителни "първи пъти" – легенди на джаза, които по една или друга причина не са имали досега среща с българската публика, а сега са част от пъстрата програма на фестивала. Такива са, например, Nils Landgren, Catherine Russell, Anat Cohen и John Beasley (като лидер на трио),..

публикувано на 06.08.25 в 16:05

Ингви Малмстийн: Барок-ен-рол богът каца в София

Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..

обновено на 04.08.25 в 10:19
Мирян Колев

Звуците на Малайзия

Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г.  Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..

публикувано на 03.08.25 в 10:15

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 август 2025

1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..

публикувано на 31.07.25 в 09:25

Джаз по наследство – Вероника Вапирова и Международният джаз фестивал "Варненско лято"

Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..

обновено на 30.07.25 в 17:28