Как се „учи“ духовност

Когато честваме 11 май – денят на светите равноапостоли Кирил и Методий, и 24 май – празникът на нашата просвета, култура, азбука и книжовността, тръгнала от делото на първоучителите, продължена от учениците им, прегърната и отгледана от България и просветила много славянски и неславянски народи, си припомняме, че сме „държава на духа“. Така беше нарекъл страната ни големият руски учен академик Дмитрий Лихачов.

Извън празничната приповдигнатост обаче все повече си даваме сметка, че духът е притиснат до задушаване от материята в един все по-унифициран и комерсиализиран свят. Опасяваме се, че консуматорският манталитет и бездуховността водят до задънена улица и се опитваме да дадем на децата си друга перспектива. Как обаче да го направим, а и знаем ли точно какво искаме да постигнем. По нееднократно проиграван в последните десетилетия „механизъм“ всеки дефицит в обществото ни се компенсира с въвеждането на нови дисциплини, „задължителни“ литературни произведения, още учебници и помагала за учениците. Ако с това чиновниците си измиват ръцете, поне родителите би трябвало да си дават сметка, че времето и енергията на децата не са безпределни и че измиването на ръце не върши работа.

Как стои въпросът с духовността. Дали въвеждането например на религията като учебен предмет с отделни часове, учебници и помагала ще направи рожбите ни по-духовни. Нека първо уточним какво означава духовност, това набор от знания и умения ли е, „компетентности“, според последната мода в речника на просветното министерство. Или нещо повече и от по-различно естество като нагласи, ценности, светоглед, способност за самостоятелно мислене, диалог, начин на живот, поведение… Може ли в отделен час в парцелираното на учебни предмети образование, в училището, организирано по наследен от миналите два века авторитарен модел, да се „изучава“ духовност. Тези въпроси задаваме в рубриката „Всичко за образованието“ на преподавателката по философия в 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София и председателка на Асоциацията на преподавателите по философия Теодора Тодорова. Чуйте отговорите ѝ в записа.