Винаги си струва човек да посети Светите земи. Не само на поклонническо пътуване, ами и за да види пустинята. Кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало съчетават и двете и тръгват по пътя на отшелниците в Юдейската пустиня.
„Удобни, затворени обувки, шапка с голяма периферия, слънцезащитен крем и много, ама много вода. Така изглеждаше подготовката за похода по ждрелото на река Прат в Юдейската пустиня – разказва Феня Декало. – Някога тук е било морско дъно. Все още много неща напомнят подводен пейзаж, но вместо риби се стрелкат птици. Скалите са почти отвесни и надупчени като сирене с пещери. Първата ни цел е най-голямата пещера в района, която носи името на първият пустинник тук – Харитон. Той е роден в турския град Коня. Там е бил преследван за християнската си вяра и решил да се премести по-близо до Йерусалим. Но по пътя бил пленен от разбойници. Те го довели в своята пещера сред пустинята и се готвили на следващия ден да се разправят с него. Вечерта имали запой. Харитон пламенно се молил Богу за помощ. Тогава видял как змия се промъква в пещерата и излива своята отрова в съда с вино. Разбойниците пили от него и на сутринта всички били мъртви. Харитон се оказал в пригодена за живеене пещера при това пълна с всякакви съкровища. Решил с тях да построи манастир. Към него имало и училище за подготовка на отшелници“, добавя Феня.
„Само на пръв поглед изглежда много просто да се живее в пещера насред пустинята. Още повече, че пустинниците нямали право да общуват с останалите отшелници в друг ден, освен в неделя, продължава Искра. – Не са можели да разчитат на помощ в делничните дни. Трябвало някой да научи пришълците как да оцеляват, защото повечето пустинници не били местни люде. Оказва се, че и в най-сухата пустиня има растения, които могат да се ядат. По цвета на определен вид буболечки може да се разпознае дали има плитка подпочвена вода и дали тя не е солена.
Още за Юдейската пустиня и нейните отшелници – в звуковия файл.
Снимки: Феня и Искра Декало
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
