Каква е медийната система, журналистическата култура и какво е подмяна в политиката и журналистиката у нас, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Димитър Вацов, професор по философия и главен редактор на списание „Критика и хуманизъм“.
Падна известна част от медийната хегемония, възлизаща от правителството. Тя беше много мощна в предишните години, а сега сякаш свободата се опитва да избуява. Разрушаването на тази медийна хегемония започна с протестите миналото лято, когато се появиха контраправителствени интерпретации. Те се появиха в някои маргинални медии и предавания, докато останалите национали телевизии – дали заради автоцензура или заради външен натиск – бяха силно проправителствени и предлагаха само една гледна точка. Сега това сякаш се променя и се вижда известно освобождаване на публичността през различни гласове.
Качеството на журналистиката и тоталитарните рефлекси
„Изказването на министър Бойко Рашков за журналистите от bTV е наистина недопустимо и е тоталитарен рефлекс, но в същото време, докато водещите концентрираха „огъня“ само в една точка, ние, като аудитория, в голяма степен не получихме никаква информация по други теми от това интервю. Това попречи той да разгърне тезата си за нещата, които иска да свърши. За съжаление водещите телевизионни журналисти на сутрешните блокове, на „Панорама“, са твърде конформни в момента към всички говорители, пазят се от вземане на позиция, изчакват бъдещето и си пазят местата. Когато журналистите се чувстват под заплаха от санкции от страна на политическия елит, а политическият елит в момента не е стабилен – не се знае кой ще управлява в бъдеще, т.е. откъде ще дойде жегата, в такъв момент тези журналисти се снишават и това също е тоталитарен рефлекс. Пазят се и или не задават неудобни въпроси, или преекспонират един неудобен въпрос, като по този начин пречат да се проведе нормален разговор.“
Съдебната система и медиите
„Съдебната система и медиите трябва да са като скачени съдове – да работят заедно. Би трябвало съдебната система да е тази, която гарантира коя информация е факт, a кое твърдение е клевета. Нашата съдебна система не работи, а прокуратурата действа изцяло избирателно и само медийно, защото няма никакви реални успехи, дори и по специално избраните от нея поръчкови дела за хора, които трябва да бъдат преследвани съдебнo, пак няма осъдени. Единственото, което прокуратурата има, е медийно изтърбушване на бизнеси и политици. Когато нямаме тази финална гарантност на съдебната система, тогава неизбежно медиите са застрашени. В този смисъл подобряването на медийната среда е пряко зависимо от реформата с правосъдната система и най-вече на прокуратурата, която е язвата на българската съдебна система.“
Езикът на подмяната
„Днес езикът, с който се говори, е свръхразмит. Дори за прокуратурата не е случайно, че в тази ситуация на криза на достоверността прокуратурата излиза с някакви данни по отношение на руския шпионаж в България, т.е. активизира една националистическа реторика, при положение че тя продължава да мълчи за кюлчетата, пачките, записите и т.н. А ГЕРБ, чувствайки се в отбранителна позиция, използват агресивна атака с всички реторически средства. А да се прекъсват телевизионни програми, за да се включва брифинг на ГЕРБ, абсолютно не е редно. Този слугинаж, при който джипката на Бойко Борисов беше в ефир по всяко време, е крайно време да спре, но няма да спре толкова лесно, защото има наследени лоялност и страхове."
Подслушванията и медиите
„Работата на журналистите трябва да е постоянно да изискват и търсят надеждни истини. При положение че и служебното правителство се опитва да разрови „мръсните дрехи“ на предишното управление, то трябва да бъде подкрепено и да се търси надежден резултат – да се покаже, кои са подслушваните, а ако се окаже „активно мероприятие“, както го нарича Тома Биков, това също трябва да се докаже със съвместните усилия на медиите и гражданското общество, които трябва да „натиснат“ прокуратурата, защото голямата язва е там. Демокрацията е трудна работа, трябва да си я извоюваме като общество. Засега успехът ни е, че успяхме да свалим по безкръвен път една окопала се върхушка на досегашното управление. За да се превърнат в нормални партии и ГЕРБ, и ДПС, и БСП, трябват още допълнителни усилия на това общество и те са започнали. Не само през гражданските протести от миналото лято, но и натискът – нашият натиск, например това, че Димитър Кенаров завежда дела, че негови колеги не спират да питат какво става с тези дела, че всички въпроси вече се огласяват публично, всичко това повдига нетърпимостта на обществото към пасивната мимикрия, която МВР и другите уж представителни институции на властта поддържаха досега. Единствената гаранция нещата да се подобряват е ние да настояваме те да се подобряват.“
„Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ на БНР вече ще се излъчва всеки петък от 15.10 до 16.30 часа.
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година. Десислава Желева от издателство "Колибри", Темз Арабаджиева от "Сиела" и Димитър Риков от издателство "СофтПрес". Те обсъдиха какви са очакванията, темите и предизвикателствата, които предстоят в света..
През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
Как да разбера този свят? 10 000 снежинки* се топят върху перваза – Из книгата с хайку и хайбун "Бели Петна" "Terra Култура" преминава в новата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg