Чуждестранната българистика от години е в сериозна криза – държава, абдикирала от задълженията си, намалял интерес към изучаването на български език и култура, смяна на поколенията, агресивна конкуренция от щедро финансирани северномакедонски катедри и ухажвани лобита… Какви решения са възможни за стабилизиране на съществуващите българистични школи и привличане на млади чуждестранни учени към изследването и преподаването на български език и култура. Това обсъждаха учени и университетски преподаватели от наши и чужди институти и университети, участници в Международната конференция „Българистиката извън България – академични поколения и диалози“, която се проведе на 20 май, организирана от Съвета за чуждестранна българистика към УС на БАН. Интересът към хуманитаристиката изобщо е силно намалял в световен мащаб. Славистиката също е ограничена, като изучаването на български език и култура се свива или напълно отпада от предлаганите специалности и курсове в университетите. Същевременно на „овакантените“ места, където по традиция са работили катедри и центрове по български език, литература и култура, успешно се настаняват македонистични. Дори да звучи куриозно, е факт, че чуждестранни българисти се преквалифицират в македонисти, изправени пред варианта да останат без препитание. Чудно ли е тогава, че България и българската наука стоят доста самотни в отстояването на истината за историята, езика, азбуката дори, на която страната ни е родина и люлка.
За огромно съжаление от няколко десетилетия българистиката в чужбина е оставена сама на себе си и оцелява единствено по инерция и благодарение на самоотвержените усилия на българските лектори и на изградените в предишни десетилетия чужди учени и преподаватели. Поколенията обаче се сменят и рискът да загубим и малкото останало, е реален. Стига държавните институции да не се върнат към задълженията си. Очевидно е, че не може да се очаква голям брой студенти, преподаватели и учени да се посветят на българистиката. Напълно възможно е обаче да се открият и стимулират хора, които наистина се интересуват от българознание, да се осигурят стажове и квалификации, да се превежда българска литература, да има достъп до всякаква информация и източници. Самите преподаватели и учени изпитват нужда от професионално общуване и взаимопомощ, което подсказва необходимостта от обща платформа. Съветът за чуждестранна българистика, в който отскоро са включени не само учени от институтите на БАН, но и преподаватели от университетите, подготвя програма, която да представи пред обществеността и институциите, с необходимите действия за стабилизиране и развитие на българистиката в чужбина.
В студиото на предаването „За думите“ с личния си опит и гледна точка се включват доц. Елка Трайкова, член на УС на БАН, доц. Мая Иванова от Кирило-Методиевския научен център към БАН и проф. Наталия Длугош от университета „Адам Мицкевич“ в Познан, Полша. В предаването си припомняме и част от казаното през 2018 г. от трима чуждестранни българисти, вече пенсионери – проф. Раймонд Детрез, проф. Игор Калиганов и проф. Роланд Марти.
В миналото издание на "Покана за пътуване" художничката Петя Илиева разказа за най-луксозния и най-бедняшкия от мароканските хамами, които е посетила, но спомена, че от Рабат до Казабланка е отишла с влак. Сигурно и във вашето съзнание изниква картина как по покривите на вагоните като в Азия се возят хора, а между два коловоза се предават торби,..
Юлияна Атанасова е биолог и главен асистент в Националния център по заразни и паразитни болести. Тя, заедно със свои колеги, работи по проект за откриването на нетуберкулозни микобактерии в пещерен биофилм и карстови води в България. "След като приключим проекта, очакваме да продължим с идентифицирането на нетуберкулозните микобактерии, но..
Кореспондентът на "Покана за пътуване" в Испания Бойка Велинова този път ни отвежда чак до Южна Америка, за да ни разкаже как празнуват Великден в Гватемала и Бразилия. Тя не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота, затова си причинява дълги пътешествия из целия свят, които след това споделя с удоволствие. Посетила..
Това е каузата на Диляна Денева, консултант по достъпна среда с международен опит. Завършила е психология в британския университет The Open University . Между 2013 г. и 2018 г. работи като координатор на различни проекти, свързани с достъпността и социалното включване на хората с увреждания в европейската неправителствена организация European..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
По повод Световния ден на изкуствата българският автор Александър Ал. Хаджихристов беше удостоен с почетна награда в Истанбул. Турската Асоциация за..
Къде в общуването между политиците и гражданите можем да поставим израза "Да разлаем балъците", кога властимащите използват такава стратегия към..
Това е заглавието на предговора от Боряна Владимирова на "Литературни анкети – 13 поети от 90-те", които тя е направила. След "Сеч и меланхолия", както се..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
