Чуждестранната българистика от години е в сериозна криза – държава, абдикирала от задълженията си, намалял интерес към изучаването на български език и култура, смяна на поколенията, агресивна конкуренция от щедро финансирани северномакедонски катедри и ухажвани лобита… Какви решения са възможни за стабилизиране на съществуващите българистични школи и привличане на млади чуждестранни учени към изследването и преподаването на български език и култура. Това обсъждаха учени и университетски преподаватели от наши и чужди институти и университети, участници в Международната конференция „Българистиката извън България – академични поколения и диалози“, която се проведе на 20 май, организирана от Съвета за чуждестранна българистика към УС на БАН. Интересът към хуманитаристиката изобщо е силно намалял в световен мащаб. Славистиката също е ограничена, като изучаването на български език и култура се свива или напълно отпада от предлаганите специалности и курсове в университетите. Същевременно на „овакантените“ места, където по традиция са работили катедри и центрове по български език, литература и култура, успешно се настаняват македонистични. Дори да звучи куриозно, е факт, че чуждестранни българисти се преквалифицират в македонисти, изправени пред варианта да останат без препитание. Чудно ли е тогава, че България и българската наука стоят доста самотни в отстояването на истината за историята, езика, азбуката дори, на която страната ни е родина и люлка.
За огромно съжаление от няколко десетилетия българистиката в чужбина е оставена сама на себе си и оцелява единствено по инерция и благодарение на самоотвержените усилия на българските лектори и на изградените в предишни десетилетия чужди учени и преподаватели. Поколенията обаче се сменят и рискът да загубим и малкото останало, е реален. Стига държавните институции да не се върнат към задълженията си. Очевидно е, че не може да се очаква голям брой студенти, преподаватели и учени да се посветят на българистиката. Напълно възможно е обаче да се открият и стимулират хора, които наистина се интересуват от българознание, да се осигурят стажове и квалификации, да се превежда българска литература, да има достъп до всякаква информация и източници. Самите преподаватели и учени изпитват нужда от професионално общуване и взаимопомощ, което подсказва необходимостта от обща платформа. Съветът за чуждестранна българистика, в който отскоро са включени не само учени от институтите на БАН, но и преподаватели от университетите, подготвя програма, която да представи пред обществеността и институциите, с необходимите действия за стабилизиране и развитие на българистиката в чужбина.
В студиото на предаването „За думите“ с личния си опит и гледна точка се включват доц. Елка Трайкова, член на УС на БАН, доц. Мая Иванова от Кирило-Методиевския научен център към БАН и проф. Наталия Длугош от университета „Адам Мицкевич“ в Познан, Полша. В предаването си припомняме и част от казаното през 2018 г. от трима чуждестранни българисти, вече пенсионери – проф. Раймонд Детрез, проф. Игор Калиганов и проф. Роланд Марти.
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели..
"Времето на редактора" в петък, на 8 август, е посветено на 80-ата годишнина от рождението на германския режисьор Вим Вендерс. Вим Вендерс е един от..
"Светът на Мария" е фондация, учредена в обществена полза през февруари 2012 г. в София от семейството на Мария – млада жена с интелектуално затруднение...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
