Ако днес сме изправени пред факта, че Европа и светът не са наясно със същината на „спора“ между България и Северна Македония, причината е в огромна степен десетилетното мълчание на българската страна. Трудно, почти невъзможно е да се отдели политическата от научната интерпретация на отношенията между 1340-годишната държава България и едва 30-годишната независима Република Северна Македония, създадена през 1944 г. като част от Федеративна социалистическа република Югославия.
За 70 години активна и насилствена дебългаризация на населението на Северна Македония, в огромната си част българско, изкуствено създаден книжовен език, също умишлено отдалечаван от българския, пропаганда и клевети по отношение на България, не е чудно, че днес гражданите на съседката ни в голямата си част се възприемат като отделна нация със самостоятелен книжовен език и дори история. Нещо повече, с цената на щедро финансиране и пропаганда младата държава успя да си създаде „лобита“, да отвори македонистични катедри в европейски университети, а напоследък и да създаде впечатление за несъществуващи претенции на България към днешната идентичност, език и суверенитет на Северна Македония. Къде обаче е нашата страна в тази драматична и като че ли безизходна ситуация. Едва в последните десетилетия истината за насилствената македонизация на българите отсам и отвъд границата ни излезе от сферата на принудително премълчаваните факти от историята. Дори след разхлабването на коминтерновската хватка, довела до трагичните за хиляди семейства събития, в Народната република не беше допускано откровено назоваване на фактите с истинските им имена.
Годините на демократизация на обществото ни се оказаха не по-благоприятни за българската национална кауза, тъй като държавата абдикира от грижата за българистичните катедри, лекторатите в чужбина, популяризирането на вековната ни история и култура. За да стигнем до днешната ситуация, в която едва ли не трябва да „доказваме“ неоспорими и отдавна известни факти, наравно с лъжите на северномакедонските политици. Дали държавните ни ръководители ще поемат най-сетне отговорността за разумно политическо решение на спора със Северна Македония, защото спор има единствено на политическо равнище.
Историята и историята на езика не може да са предмет на договорки и компромиси, което предопредели неуспеха на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония.
Как виждат ситуацията изявените български учени проф. Анна-Мария Тотоманова от Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет и проф. Ана Кочева, ръководителка на Секцията по българска диалектология и лингвистична география на Института за български език, чуйте в записа.

Над 33 хиляди деца са родили деца у нас през последните 10 години. А само за миналата близо 2800 малолетни и непълнолетни момичета са станали майки – коментар в Lege Artis на сексолога проф. Станка Маркова. По данни от проучването най-много случаи на деца, родили деца, са регистрирани в Северозападна България – Видин, Монтана, Враца, както и..
Всеки пети шофьор у нас е с проблемно зрение, но не го осъзнава, което го превръща в скрита заплаха на пътя. Тревожната статистика е на Националната асоциация на оптиките след направени прегледи на над 600 водачи от 23 града в страната в рамките на месец. В Lege Artis офталмологът доц. Анета Мишева коментира очното здраве на българина...
След като парламентът отхвърли предложените промени в Закона за лечебните заведения, които предвиждаха младите лекари да получават до 150% от средната работна заплата, недоволството сред медицинската общност отново се надигна. Парламентарното мнозинство отхвърли не само проектите на опозицията — на "Продължаваме промяната – Демократична България" и..
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата година предвижда близо 300 хиляди повече хоспитализации и над 230 милиона евро допълнителни разходи за болнична помощ. Според разчетите в документа, който ще бъде обсъден на заседание на Надзорния съвет на Касата, се очакват 2,4 милиона постъпвания в болници през..
В края на "розовия" октомври – месец, посветен на борбата с рака на гърдата – темата засяга не само здравето, но и емоционалната устойчивост на всяка жена. В рубриката "Темата на деня" д-р Мариела Василева и Катя Пройкова от Българското дружество за борба с рака на гърдата споделят своя опит и наблюдения за болестта, за системата и за нуждата от..
Мултимедийният албум "Антарктически приказки" на Теодосий Спасов и Християн Цвятков е продължението на музикално-поетичния спектакъл със същото име, който..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" - Варна тръгва на национално турне с най-новия си спектакъл "Време разделно". Турнето започна от Поморие на 28..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg