Водата, енергията и климатичните промени са взаимосвързани. Водата е ключов ресурс за производството на електроенергия, а при изгарянето на изкопаеми горива в атмосферата се отделя въглероден диоксид, чийто парников ефект предизвиква климатични промени и нарушения във водния цикъл.
Въглищата са най-големият причинител на антропогенното изменение на климата по целия свят. При изгарянето им се генерира една трета от емисиите на въглероден диоксид от човешка дейност. Следователно, навременното поетапно прекратяване на електроенергийното производство, базирано на въглищата, е от решаващо значение за забавяне на климатичните промени и за предотвратяване на глобална екологична катастрофа.
Българската енергийна система все още е силно зависима от изкопаемите горива – 40-60% от общото производство на електроенергия принадлежи на въглищата.
България не е обявила дата за поетапно прекратяване на използването на въглища. В Интегрирания национален план за енергетика и климат.
липсва сериозна амбиция за преход, а ключовите заинтересовани страни настояват да се разчита на енергия от въглища и след 2030 г., както и за продължаване на зависимостта от изкопаеми горива до 2050 г.
Това е в рязко противоречие с препоръките в доклада на ООН относно съкращаването на парниковите емисии и специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (https://www.ipcc.ch/) за праг от 1,5°C в Парижкото споразумение.
Очаква се България да изпита значителен воден недостиг през следващите десетилетия. Научни сценарии за прогнозиране промените в климата показват повишаване на температурите в Южна Европа с около 1,5 до 2°C (спрямо 1986-2005 г.) и очаквано намаляване на валежите в сравнение с периода 1971-2000 г.
В източната част на Маришкия басейн са съсредоточени 90% от електропроизводството от въглища в България. Очаква се басейнът на река Марица да бъде сред най-силно засегнатите от климатичните промени в Европа.
„Грийнпийс“ - България изготви новаторско проучване на въздействията от климатичните промени и производството на енергия върху наличието на водни ресурси за хората и екосистемите в басейна на река Марица, чиито източни части се считат за „сърцето на енергетиката в България“.
Целият доклад можете да видите тук:
Проучването доказва недвусмислено, че въглищното производство на енергия увеличава въздействието на климатичните промени и застрашава водните ни ресурси.
Проучването с проведено от интердисциплинарен изследователски екип от Института по екологични науки на Факултета по природни науки в университета в Лайден, Нидерландия. В него участват учените: д-р Пол Берънс, д-р Хосе Моголон, д-р Ранран Уанг, д-р Сиаочен Лиу и д-р Валерио Барбароса.
Институтът по екологични науки в университета в Лайден проучва натиска върху околната среда от човешките дейности и използването на изследвания за устойчиво развитие като критерий при вземането на решения.
За първи път се изследва чрез симулация въздействието на комплекса „Марица-изток“ върху водните потоци и недостига на вода в региона в бъдеще. Използван е сложен глобален хидроресурсен модел при три различни климатични сценария и два различни варианта на енергиен преход.
Основните изводи от изследването:
• Количеството прясна вода за нуждите на местните електроцентрали е значително и води до засилен натиск върху водните ресурси.
• При сегашната енергийна система потреблението на вода често е в разрез с допустимия минимален отток в притока на река Сазлийка, поради което е необходимо осигуряването на допълнителна вода от близката река Тунджа (доставяна по канала „Ханово-Скалица“).
• Отвеждането на вода от река Тунджа за охлаждане на комплекса „Марица изток“ е в пряка връзка с по-малкото количество на оттока надолу по течението към с. Ханово, което се намира в началото на канала от река Тунджа.
• В съответствие с настоящия ИНПЕК, производството на електроенергия от въглища ще доведе в обозримо бъдеще до изостряне на отрицателния баланс на оттока в река Сазлийка.
• Очертава се в периода до 2050 г. климатичните промени вече да започнат да оказват съществено влияние върху величините на средногодишния и особено на минималния отток, който се наблюдава през сухите месеци (август — октомври). Следователно, при най-лошия климатичен сценарий се предвижда драстично намаляване на оттока, с висок потенциал за засушавания и воден дефицит, не само по отношение на енергопроизводството, но и за нуждите на градовете, селскостопанския и промишления сектор.
Ще жертваме ли водата?
Животът на Земята е невъзможен без вода. Хората устройват живота си в близост до вода и са принудени да променят местообитанието си, ако тя изчезне или ако причини наводнение.
Случващото с водата е белег за постепенно задълбочаващите се последствия от промените в климата, които не подминават и България. Те са свързани и често се преплитат и с други проблеми – вечното желание за растеж на големите градове без съобразяване с естествените ограничения на ресурсите в природата, социалното и икономическо неравенство, несправедливостта във всичките ѝ форми, включително екологична.
Вече сме свидетели на това, което причиняват промените в климата – от суши, които могат да наложат воден режим и да провалят реколтата, до наводнения, които опустошават домове.
Там, където водата е оскъдна, неизбежно се създава конкуренция между енергийния сектор, земеделието, нуждите от питейна вода и поддържане на природните водни екосистеми. За съжаление, в конкуренцията за достъп до вода между компаниите за изкопаеми горива останалите обществени нужди често губят битката.
Решенията
- енергийна революция, чрез която да се освободим от зависимостта от изкопаемите горива и ядрената енергия и да се ориентираме към енергийна ефективност и възобновяема енергия. Фотоволтаичните системи и енергията, генерирана от вятър, имат незначителен воден отпечатък, който е несравним с този на изкопаемите горива. Разумното и справедливо преминаване към такива решения, може да намали негативните влияния върху климата, околната среда и човешкото здраве, като същевременно позволи на хората да произвеждат енергия за собствени нужди от възобновяема енергия и направи електроенергийната система на страната по-стабилна.
- развиване на по-модерни технологии за производство и съхранение на енергия от възобновяеми източници. Те позволяват изграждането на децентрализирана система с участие на хората в нея, енергийна независимост и по-малко вреди върху околната среда и здравето ни.
- справедлив преход за хората, работещи във въглищната индустрия, който не само ще подобри качеството на живота им на работното място, но и ще създаде нови и повече работни места за тях.
Чуйте интервюто на Ася Чанева с Десислава Микова – координатор кампания „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България.
Снимките са предоставени от „Грийнпийс“ - България
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
