Незабравимо лято за българчета от чужбина

За децата от български произход, които се раждат или живеят в чужбина, лятото е времето да се запознаят или отново да се срещнат с роднините си в България, да се порадват на слънцето и морето, на бабините мекички, на плодовете от двора… Но това е и времето да научат на място и чрез собствените си преживявания за историята, традициите, природата, културата на родината ни. Има ли обаче организирани  такива летни занимания. Този въпрос ни отведе до две инициативи, отговарящи на идеята за обогатяващо, смислено и пълноценно прекарване на ваканцията в България.

„Моето българско лято“ е идея на Елена Павлова, за която тя се готви от няколко години. Нейните собствени деца израстват в две европейски страни и тя търси начини да запази връзката им с България. Когато споделя желанието си да организира летен лагер с образователни занимания, се оказва, че много родители имат желание да предоставят на децата си тъкмо такава ваканция. Занимания по български език, походи в Балкана, до исторически места,  етнографски резервати и занаятчийски работилници, разпознаване на билки и дървета, дори предене с хурка и вретено… това засега е програмата, но идеите се умножават. Родители на по-малки деца предлагат да има групи за деца и майки, българчета искат да си доведат приятелчета от чужбина… Това обаче предстои, надява се Елена, както и редуване на местата, в които ще бъдат лагерите, за да могат децата да видят различни краища от България. Засега е важно как ще мине „премиерата“, защото това лято е началото.

„Аз съм българче“ е лятно училище с непрекъснат 7-годишен опит. Пепа Чавдарова и семейството ѝ го организират в родната Копривщица, защото смятат, че всеки трябва да направи нещо добро за родното си място. Идеята първоначално е по-скоро социално насочена. Събират се заедно деца от семейства с различни възможности, които чрез общи занимания и преживявания се научават да споделят и разбират другия, запознават се с историята в място, богато със спомени, опитват различни дейности под напътствията на местни занаятчии. Постепенно към децата от страната се присъединяват и българчета от чужбина. Капацитетът на лагера е ограничен, а дейността му се осъществява от доброволци с различни професии.