Красимир Гаджоков, консултант по информационна сигурност в канадска комуникационна компания, коментира в „Мрежата“ по програма “Христо Ботев“ могат ли да бъдат „пипани“ машините за гласуване, поведението на националните телевизии в деня на изборите и дали сайтът за проверка на фактите „Медийно око“ се „обърка“, че проектоправителството на Слави Трифонов е фалшива новина.
„Ние смятаме, а и по света е доказано, че гласуването с машини, така, както е направено сега, е достатъчно сигурно. Риск винаги има, но това, което говори бившия премиер Борисов за „пипането“ на машините, са пълни глупости и пропаганда. Машините не са някакви устройства от 19-и век, както явно си ги представя Бойко Борисов, да „пипнеш“ един файл, ей така, да го смениш без проблем – няма такова нещо. Машините са защитени много добре и дори избирателят има възможност в разписката да провери как е гласувал.
Затова и изказванията, че машините не са сигурни, нямат основания в реалността. Биха имали, ако той може да посочи какви са механизмите за такива намеси в машините за гласуване, както и случаите, в които това се е случило – кои са участвалите лица, кога е станало. За съжаление много пъти в България без доказателства всеки ни казва каквото си иска и ни го представя за реалност. Дори и някой да има така наречените „ключове“, за да промени кода, трябва да се извършат редица действия. Не е, като да влезете в обикновен компютър. И аз задавам следния въпрос – след като и на предишните избори, на 4-ти април, имаше гласуване с машини, макар и не толкова мащабно, защо да не кажем, че тогава също са манипулирани изборите през машините? Тогава управляваше правителството на Бойко Борисов, то извършило ли е манипулации? Ако Бойко Борисов твърди, че сегашното правителство е извършило манипулации, без да има факти за това, то по същия начин, аз твърдя, че неговото правителство е манипулирало изборите на 4-ти април. Как може да бъде оборено едното или другото? Двете твърдения са еднакво валидни.“
Телевизиите за счупените машини
„За съжаление, националните телевизии в деня на изборите предпочетоха сензационни заглавия в новините си от рода: „Голямо количество счупени машини“, вместо да отразят изборния ден какъвто беше. Преувеличаването на информацията по този начин е на границата с това, което правят жълтите сайтове и критериите за фалшиви новини. Те заблуждават своята аудитория. Очевидно тези медии са повлияни от предишното управление и очевидно хората, които работят в тези медии, тръгвайки от техните директори, та до журналистите и водещите са повлияни дори понякога несъзнателно или пък се автоцензурират, или пък наистина споделят мирогледа на предишното управление. Но това е резултат от дългогодишния натиск над медиите. Затова сме и на толкова срамно място по свобода на словото.
Другото интересно е, че фалшивите новини по отношение на машините за гласуване, които генерираха разни съмнителни сайтове, се покриваха с това, което бившият премиер казваше за машините – че се чупят лесно, че ще ги „пипат“, че са собственост на някакви чужди сили, които ги управляват отвън.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg