Летните семинари по български език и култура за чужденци на най-старото и авторитетно висше училище у нас се провеждат вече шест десетилетия. След годините на така наречения социализъм, когато държавата щедро подпомага всяка проява, допринасяща за популяризирането на страната и историята ни, разбира се, със съответния идеологически подтекст, традицията продължава, освободена от опеката, но и с много по-малка подкрепа от институциите.
Екип от висококвалифицирани преподаватели се старае да осигури на разнородната аудитория знания и практика според нуждите и интересите на курсистите. Учебните екскурзии и културната програма също са част от заниманията и са особено въздействащи за установяването на връзка между участниците в семинарите и печелят приятели на България. Дългогодишният директор на семинара проф. Панайот Карагьозов наблюдава промяна в профила на курсистите. Все повече са тези, които нямат никакви или почти никакви познания по български език, не са студенти или преподаватели филолози. Увеличава се броят на участниците с различни професии и интереси, които по някаква причина изявяват желание да учат български език.
Сравнително нова тенденция е и включването в групите на българи от традиционните ни общности в Бесарабия, Сърбия и др. В замисъла си семинарът е бил предназначен най-вече за студенти и преподаватели българисти от чужбина, които да усъвършенстват езика и да задълбочат познанията си. Напоследък обаче системата за подбор на участниците, активна страна в който са министерствата на образованието на чужди държави, а не конкретни учебни заведения, допуска и доста случайни кандидати, за сметка на пряко заинтересованите студенти и преподаватели българисти. Това едва ли е от полза за страната ни, която поема издръжката на курсистите. По-добрият вариант са преките договорености между висшите учебни заведения, които биха насочили към семинарите най-добрите и активни студенти и преподаватели.
Предаването „За думите“ гостува в учебната база на семинара. Чуйте разговорите с проф. Панайот Карагьозов и курсистите Фотини Толуди от Гърция, Паула де Алмейда от Португалия, Снежана Никифорцева от Молдова и Ян Моравицки от Полша.
Върху значими проблеми дискутирахме заедно с акад. Богдан Петрунов. Опитен учен, лекар и преподавател, дългогодишен ръководител на Националния център по заразни и паразитни болести, акад. Петрунов е доайенът на българската алергология. Много са неговите ученици и последователи, а лично той едва преди няколко месеца прекрати активната си лекарска..
По повод 8 април – Международния ден на ромите , гости в предаването "Другият до мен" бяха Мария Николчева и Емануил Христов. Мария е учител в начален етап в ОУ "Кочо Честименски" в с. Динката, област Пазарджик. В момента преподава в 4 клас на деца роми – някои са от семействата са с добри финансови възможности, а други са многодетни и под..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от различни подбуди. Масово възпламеняване предизвикват обикновено медийни заглавия от сорта на: "Махат Вазов, Ботев, Вапцаров…". Дали обаче обществото ни е готово за сериозния разговор по същество..
В днешното издание на предаването "Време за наука" имахме възможността да се потопят в темата за звездния прах и космическите явления, благодарение на д-р Петя Янчулова Мерика-Джоунс , гост-лектор на "Следите на сътворението. Звезден прах." , събитие на Рацио, привлякло вниманието на мнозина, любопитни за тайните на вселената. Звезден прах:..
С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg