Летните семинари по български език и култура за чужденци на най-старото и авторитетно висше училище у нас се провеждат вече шест десетилетия. След годините на така наречения социализъм, когато държавата щедро подпомага всяка проява, допринасяща за популяризирането на страната и историята ни, разбира се, със съответния идеологически подтекст, традицията продължава, освободена от опеката, но и с много по-малка подкрепа от институциите.
Екип от висококвалифицирани преподаватели се старае да осигури на разнородната аудитория знания и практика според нуждите и интересите на курсистите. Учебните екскурзии и културната програма също са част от заниманията и са особено въздействащи за установяването на връзка между участниците в семинарите и печелят приятели на България. Дългогодишният директор на семинара проф. Панайот Карагьозов наблюдава промяна в профила на курсистите. Все повече са тези, които нямат никакви или почти никакви познания по български език, не са студенти или преподаватели филолози. Увеличава се броят на участниците с различни професии и интереси, които по някаква причина изявяват желание да учат български език.
Сравнително нова тенденция е и включването в групите на българи от традиционните ни общности в Бесарабия, Сърбия и др. В замисъла си семинарът е бил предназначен най-вече за студенти и преподаватели българисти от чужбина, които да усъвършенстват езика и да задълбочат познанията си. Напоследък обаче системата за подбор на участниците, активна страна в който са министерствата на образованието на чужди държави, а не конкретни учебни заведения, допуска и доста случайни кандидати, за сметка на пряко заинтересованите студенти и преподаватели българисти. Това едва ли е от полза за страната ни, която поема издръжката на курсистите. По-добрият вариант са преките договорености между висшите учебни заведения, които биха насочили към семинарите най-добрите и активни студенти и преподаватели.
Предаването „За думите“ гостува в учебната база на семинара. Чуйте разговорите с проф. Панайот Карагьозов и курсистите Фотини Толуди от Гърция, Паула де Алмейда от Португалия, Снежана Никифорцева от Молдова и Ян Моравицки от Полша.
"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти, получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да..
Днес, в рамките на фестивала "Дни на класиката в Балчик", чието начало беше поставено на 19 юли, ще можем да станем част от концерт с шедьоври от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg