Ивайло Петров описва себе си като универсален фотограф – заема се с дадена задача и влага в себе си цялата креативност, на която е способен и идеите лесно започват да нахлуват в главата му. На практика обаче изкуството на Ивайло е многолико, а на заден план винаги прозира този стремеж към фантастичното, към онова отвъд реалността такава, каквато може да я запечата само фотографията.
Той е роден във Видин. След кратко пребиваване в света на арабистиката разбира, че фотографията е истинското му призвание и единственото, с което иска да се занимава. Следва в Нов български университет, занимава се с рекламни проекти в света на модата, но бързо осъзнава, че и това не е начинът, по който може да изрази докрай идеите си.
За мотивацията си да се впусне в приключението на авторската фотография, Ивайло Петров разказва:
„Аз винаги съм имал едно такова усещане и желание в живота – да мога да стигна там, където никой друг не е могъл да стигне…..
От една страна, за мен са интересни местата, до които искаме да стигнем. Обаче в корените си те са човешки и базови неща. Метафората винаги е свързана с нещо мое, персонално, което ме е развълнувало достатъчно, за да мога да канализирам това визуално познание по начин, който изглежда абстрактен, сюрреалистичен. Но корените са винаги нещо базово, човешко и нещо „тук“. И това е много важно за мен в авторската ми работа.“
Още за собствения стил в изкуството, семплата портретна фотография и как се снимат насекоми – слушайте гостуването на Ивайло Петров в "Заедно след полунощ" в звуковия файл:
В навечерието на Великден "Трамвай по желание" прави своята публика съпричастна на две кино възкресения. Режисьорът Олег Ковачев представя своите най-нови документални ленти, посветени на две от най-емблематичните за България личности от 20 век – Георги Астарухов и Димитър Списаревски. В който и клуб на футболния клуб "Левски" да влезете,..
Последното заглавие в репертоара на Драматично-куклен театър Враца е "Дванайсет разгневени мъже" от Реджиналд Роуз. Историята започва с това как един син пронизва баща си с нож. Дванайсет заседатели се опитват да разплетат случая, но единствено заседател номер 8 се усъмнява в деянието. Справедливост или правосъдие се търси в тази ситуация и..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Прекрасен филм с основен сюжет вечната битка между добро и зло, с уникални актьории творчески екип. Как да не "посегнеш" към това заглавие, след като на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg