Христофор Караджов: САЩ закъсняха с изтеглянето си от Афганистан

Двадесет години след атентатите на 11 септември и нахлуването на САЩ в Афганистан, президентът на САЩ Джо Байдън изтегли американското присъствие в Афганистан. След трилиони долари и стотици жертви, днес Афганистан отново е Ислямско емирство, а талибаните владеят цялата страна и представиха правителството си.Какви са уроците от тези 20 години, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в САЩ.

„Когато войната в Афганистан започна, след атентата на 11 септември 2001 година, президентът Буш  каза, че промяната на режима там може да отнеме между седмица и месеци, дори и година. Както виждаме отне 20 години и пак се върнахме на изходна позиция, поне от гледна точка на управлението на Афганистан. Макара че Афганистан вече не е същата държава. Афганистанците усетиха вкуса на демокрацията, макар и развален от колосалната корупция там“

Корупцията в Афганистан

„И в Афганистан, както и в Ирак, бяха влагани средства буквално безотчетно, на ниво рота и капитан. Там се даваха куфарчета с пари, които отиваха при съответните лидери, за да се омиротвирява една или друга провинция, село и т.н. и това не е метафора, това беше механизъм. Сегашният им президент избяга с милиони в куфара си.  Това не беше тайна за никого и не властта, а парите развращават. Това е тъжната истина за Афганистан. Да се надяваме, че ще има достатъчно икономически лостове, с които да се контролира властта на талибаните, защото те не са глупави и искат това „кранче“ с пари да достига до Афганистан. Най-лошият вариант е държавата да се хлъзне в гражданска война.“

Няма да изграждаме нация

„Много по-лесно се окупира една държава, отколкото да се променят порядките в нея и то не защото хората там са диви, глупави или нецивилизовани, а просто, защото има общества, които функционират по по-различен начин от представите на останалия свят. Такива общества се противопоставят на всеки опит отвън да им се налагат начини на живот, модел за поведение или управление.“

Опасността от тероризъм

„Според мен, талибаните не биха допуснали да бъдат асоциирани с някакви бъдещи актове на тероризъм, защото знаят, че ако се случи терористичен акт на американска територия или на територията на съюзници на САЩ, САЩ и съюзниците им са способни на бърза ответна атака, така че талибаните ще внимават оттук нататък по отношение на тероризма. По-важно е да бъдат контролирани за спазване на човешките права в Афганистан. И САЩ, и Европа имат икономическите лостове да го направят. Ако Афганистан влезе в някакви приемливи рамки, мисля че талибаните ще се радват на доста стабилна власт. Няма да бъде прекрасна държава по нашите западни и демократични разбирания, но няма да бъде и държава, която ще разпространява тероризъм. Това все пак е надежда, а как ще стане, все още не е съвсем ясно. Този наивитет на Запада, че всичко може да се постигне със сила се оказа неправилен. Америка си тръгна със закъснение от Афганистан и по несполучлив начин. Но поне си тръгна. Байдън дръпна лейкопласта от раната, която сега кърви, но дали кървенето ще спре и раната ще зарасне, предстои да видим.“