Пауталия, Велбъжд, Градът на императорите… Като всеки български град, разположен върху земи с хилядолетна история, и Кюстендил има много имена. И богатства – лечебна минерална вода и здравословен климат, красива природа и прочут хълм-крепост „Хисарлъка“, интересни хора. Вековете са оставили своите следи върху много паметници на културата в Кюстендил и върху обширна област от археологически обекти – праисторически и средновековни селища. Свидетелства за богатото историческо минало на града и региона се съхраняват в Регионалния исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил.
Интересна е и предисторията за създаването на музея. Някъде в средата на 19 век е началото на първите задълбочени проучвания на миналото на града и региона. Тогава започва и събирането, изучаването и съхраняването на намерените археологически и етнографски образци. Този процес се развива и в началото на следващия век, с археологическите проучвания на Йордан Иванов при с. Невестино, м. „Мощени“ (1904-1906 г.) и на „Хисарлъка“, започнали през 1906 г. и продължили през 1908-1909-1911 и 1912 г., както и разкопките на светилището при с. Копиловци (1911-1912 г.) – проведени от проф. Гаврил Кацаров.
В резултат на усилията на много хора, загрижени за културното наследство на своя град, първата музейна сбирка на артефакти от Кюстендил и региона се открива в Педагогическото училище на 3 ноември 1897 г. Това е исторически важен акт за музейното дело на града, защото така сформираният музей е първият в Югозападна България и третият в страната училищен музей, след тези на Априловската гимназия в Габрово и на Старозагорското мъжко трикласно училище
От 1 януари 1908 г. се утвърждава и втори кюстендилски музей към читалище „Братство“. От средата на 1944 г. Кюстендил вече има своя градски музей с художествена галерия, който от 1992 г. носи името на археолога проф. Йордан Иванов. А от 28 юли 2000 година музеят е преобразуван в Регионален исторически музей, със седалище гр. Кюстендил.
За други важни моменти от дейността и създаването на експозициите на музея, както и за поуките от миналото, разказва Валентин Дебочички, директор на РИМ - Кюстендил.
„Най-напред искам да благодаря за възможността да гостувам в предаването „Европейски паралели – за музея, за галерията“, защото слушателите трябва да знаят какви са реалностите – да не остават с впечатлението, че има само проблеми или че всичко е много добро. РИМ-Кюстендил има много богатства, които ще предизвикат интереса на Вашите слушатели и аз ги каня да посетят музейните изложби и събития…“ Това каза в началото на разговора г-н Дебочички.
Фестивал за театрално, цирково, музикално и улично изкуство "Ракла фест" избра за първото си издание лятната сцена на централен градски парк в Перник. Програмата на събитието включва жонгльори, мимове, илюзионисти, клоуни, занаятчии, разнообразни ателиета за изработка на грънци, музикални инструменти и др., куклени представления и два концерта на..
Зад творческия псевдоним Канина Крисалис се крие българката Калина Панайотова. Тя е завършила Американския университет и интензивна програма по творческо писане в Университета в Бостън. "Нектар. С шепот се троши плътта" е нейния дебютен роман - жанрово неуловим, той съчетава мистерия, емоционална разруха и магически реализъм. Книгата предизвика..
"Паметта за комунизма и травматичния опит" е темата на разговора с проф. д-р Лилия Топузова и д-р Валентин Калинов с модератор Людмила Миндова, който е поредна среща от научния проект "Разговори за литературата и полуострова". Той ще се състои на 23 септември от 15.30 часа в Института за балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол",..
Четири от филмите в програмата на 43- тия Фестивал на българското кино " Златна роза" са подкрепени от програма " Творческа Европа – МЕДИА". Това са пълнометражните "Пакет Вечност", дебют на Магдалена Илиева, и "Стадото" на Милко Лазаров, и късометражните " Eraserhead в плетена торба за пазар" на Лили Кос и " Срамота" на Ивет..
В редакция "Хумор и сатира" имаме особен интерес към фалшификатите, може би защото много сме патили от тях. Тази седмица открихме любопитен фалшификат в Англия и веднага проверихме възможен ли е той в България. Резултатът от проверката, както и още доста полезна информация, можете да чуете в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме..
43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази..
В съвременното образование все по-често се търсят нови подходи за развиване на личността и уменията на децата. Един от пътищата, който може да играе..
Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg