Тревожни са тенденции в сексуалната експлоатация и насилие над децата в онлайн пространството. Защо България не изпълнява изискванията на Конвенцията от Ланзароте за защита на децата от сексуално насилие онлайн и какви са тежките последици?
Темата коментира в “Законът и Темида“ Георги Апостолов, координатор на Център за безопасен интернет.
“Усъвършенстването на технологиите, появата на все нови и нови социални мрежи, масовото обхващане на населението в целия свят от интернет и социалните мрежи, създават изключително благоприятни условия за хора, които искат да злоупотребят с децата, т.нар. педофили.
Нараства откриването на съдържание и контакти между хора, които се опитват сексуално да експлоатират децата онлайн или пък да ги доведат до експлоатация в реалния живот.
Трябва да осъзнаем, че сме много далеч от регулацията на интернет пространството. Десетки години разчитахме на саморегулация на най-големите играчи в интернет.
Саморлегулацията не сработи, защото интересът на най-големите социални мрежи е да имат колкото може повече потребители. А негативното и незаконното съдържание привлича много повече интерактивност от нормалното. Именно за това още през 2007 г. беше приета Конвенцията Лазароте за борба със сексуалното насилие над деца, която България е подписала и ратифицирала."
Защо у нас не се спазва Конвенцията Лазароте?
"Има един подход на българската държава, касаещ както тази конвенция, така и няколко европейски директиви. Ние формално почти ги спазваме.
За директивите, които са законодателство, у нас се реагира доста бързо. Но Конвенцията Лазароте е препоръчителна, тя не е задължителна. Има периодични прегледи на изпълнението на задължението на държавите във връзка с Конвенцията. Оказва се, че редица държави, между които и България, казват, че са за това и ще борят срещу сексуална експлоатация на деца онлайн, но практически не предприемат никакви мерки.
В резонните прегледи България лъска като държавата, в която няма единна програма, стратегия за защита на децата от сексуална експлоатация. Нашите действия са спорадични. Със съжаление можем да кажем, че когато отчитаме напредъка на Българи по тази конвенция, на практика се отчита това, което центърът за безопасен интернет прави. Реално държавата се отчита с дейността на неправителствените организации."
Чуйте Георги Апостолов в звуковия файл.

Темата коментира в “Законът и Темида“ психологът Мариета Гечева от Асоциация „Родители“
“В момента децата прекарват повече време в онлайн пространството. Разговорът за използването на интернет е нещо, което трябва да се състои още на 5-6 годишна възраст за това за какво трябва да се внимава в интернет.
Контактите с непознатите и търсенето на съдържание са много важни теми за разговор.
Случва се деца да създават съдържание с голи клипчета и снимки, които разпространяват. Те го правят неволно. Склоняването на дете да направи такъв материал със себе си и да го изпрати на отсрещната страна не вменява вина в детето. Често детето експериментира, иска да се чувства пораснало и харесвано. Отсрещната страна злоупотребява с това, което изпраща детето.
Преди да се случат тези неща с едно дете в мрежата седи въпросът това дете да бъде подготвено и образовано."
Чуйте Мариета Ганчева в звуковия файл.
В художествената галерия "Асен и Илия Пейкови" в Севлиево тази вечер ще бъде открита изложбата на младия художник Иоан Данаилов . От 17:30 ч. жителите и гостите на града ще могат да се докоснат до неговите платна и фотографии, които разкриват особеното му усещане за детайл и природа. В ефира на "Нашият ден" Данаилов сподели повече за творческия..
В "Нашият ден" разговаряме с украинския бежанец Дмитрий Трофимчук, който разказва за отношението на българските власти към съдбата му. Казуса коментира Маргарита Шурупова , руска журналистка, която от началото на войната на Русия срещу Украйна живее в България и работи за проекта "Очевидците на 24 февруари". Представяме разказа на Дмитрий,..
Започна седмото издание на благотворителната кампания "Подари приказка", насочена към най-малките деца – от 0 до 2 години, израснали в бедност. Инициативата ще продължи до края на годината. "Подари приказка" обединява добротворци от цяла България, за да подари на най-малките децане просто книжка, а начало. Начало на любопитството, на връзката..
Той е Илиян Русев - Скури от Русе и работи безвъзмездно в помощ на деца и младежи с двигателни и ментални затруднения чрез водна рехабилитация. Беше един от номинираните в инициативата на БНР "Будител на годината" 2025-та. Водните занимания са сърцевината на фондацията "Александър Русев", която Илиян Русев създава в памет на сина си – самия той плувец и..
С доц. Костадин Коларов – ръководител на Катедра "Предприемачество" към УНСС и директор на Института по предприемачество разговаряме в "Нашият ден" след връчването на дипломите на бакалаврите и магистрите от випуск 2025. В студиото на предаването е и Елиана Чакърова , която е магистър в първия випуск на специалност "Дигитален стартов бизнес" ...
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg