„За много хора това е въпрос на оцеляване – дали ще си изкарат следващите години до пенсия в някой арест или на някой слънчев остров. И тези хора в момента използват цялото си влияние, защото знаят, че една независима прокуратура няма да остави нещата каквито са в момента.“ каза в "Мрежата по програма "Христо Ботев" Николай Стайков, разследващ журналист от Антикорупционния фонд. Той коментира също и разследвания като „Досиетата Пандора“, „Осемте джуджета“, „КТБ“ и защо е нужно да припомняме лицата, които стоят в тези разследвания.
"Досиетата Пандора"
„Мога да кажа, че приятната изненада от „Досиетата Пандора“ беше, че има документално потвърждение на нещата, които много разследващи журналисти от няколко медии сме работили по темата с Делян Пеевски, но до този момент не е имало никакъв институционален отговор. Например, още през 2013 година в сайта „NoРешарски“ имаше такава информация за офшорните сметки на Делян Пеевски и многото му имоти в луксозни квартали на София, та чак до вила в Гърция. Тези имоти бяха притежание на фирми, чиято собственост е абсолютно скрита и води до екзотични острови. Излезе и информация, че Делян Пеевски ползва тези имоти като свои. Всичко това и още много информация тогава замина към прокуратурата. Пак тогава, г-н Цацаров, като главен прокурор, разпредели на г-жа Боряна Бецова да бъде наблюдаващ прокурор и да разследва подадената от нас информация. Един ден у нас просто звънна един куриер и ми връчи отказа на прокуратурата да разследва случая с Делян Пеевски с нейния подпис. Ето защо са важни да излизат документални факти като тези от „Досиетата Пандора“. Всъщност още 2007 година са първите информация за офшорни сметки на Пеевски, когато в големия скандал „Булгартабак“ се намесва неговото име като човек, лобирал за издаване на хазартен лиценз на офшорна фирма. И цялата тази информация се натрупва, журналистите си вършат работата, но институциите не само покриват изцяло всичко това, но не разследват лицата, които журналистите са посочили като свързани в тяхното разследване. Всичко това е много важно да се помни днес, когато има опит за „изпиране“ името на Пеевски, за неглижиране на всички разследвания, които сочат към него. „Досиетата Пандора“ в момента запушват устата на всички, които се опитват да скрият това минало. Също така „Досиетата Пандора“ дава още аргументи на институциите, които вече нямат оправдание да не си свършат работата.“
КТБ и Пеевски
„Симбиозата между банката и него беше изключително мощна.През 2013-2014 година на практика комбинацията Делян Пеевски, Цветан Василев и присъдружните им политици имаха правителство, имаха и медии. Възхода на банката беше по време на управлението на ГЕРБ и Борисов 1. Колкото до правителството на Орешарски, то беше директно тяхно правителство, само че Цветан Василев изпадна от лодката. Тогава през 2013 година журналисти, юристи и активисти подадохме публично, пред всички медии „досието КТБ“, за да направим максимален обществен натиск и да принудим прокуратурата да се задейства. Нищо не стана, освен че изгря звездата на Иван Гешев като наблюдаващ прокурор на „Делото КТБ“. Това, което всички журналисти, които се занимавахме с КТБ видяхме беше един много прост факт – това че всички замесени хора в това дело, включително и основни свидетели изобщо не са разследвани, нито викани на разпит от прокуратурата. А извиканите на разпит не са питани за произхода на парите. Но накрая, при номинацията на г-н Гешев за главен прокурор всички имена от списъка, които са били забравени, пожалени и заметени под килима в един момент се появиха, за да поддържат публично кандидатурата на г-н Гешев за главен прокурор, а собственикът на „ПИК“, който беше свидетел по „Делото КТБ“ организира публичните демонстрации в подкрепа на Иван Гешев. Тоест, списъкът с потенциални свидетели, които да ни помогнат да стигнем до цялата истина за КТБ бяха в подкрепа на г-н Гешев. Оказахме се в ситуация близка до максимата: „Има едно нещо, което е по-грозно от корупцията и това е борбата с корупцията“. Като виждам лицето на Иван Гешев всеки път се сещам за тази максима.“
Нещата не може да продължат постарому
„Една карикатура на Чавдар Николов за проф. Герджиков от днес казва много. В нея той казва: „Няма да говоря за „Пандора“, няма да говоря за Пеевски, няма да говоря за Иван Гешев, за чекмеджета и пачки“ и още един дълъг списък от важни и болезнени теми, но накрая човекът казва: „Просто искам да бъда президент“. Тоест, политическото напрежение в момента наистина е огромно и сега се формира новото статукво, новият политически фундамент, който ще ни управлява в следващите 10 и повече години. В момента всички се опитват да се закрепят в новото статукво. Неизвестността плаши много хора, свързани с досегашното статукво и много е важно кой ще дойде след следващите избори си с какви намерения. Не може да продължим постарому, но важно е докъде ще стигнат промените. Например, дали специализираното правосъдие ще бъде елиминирано само козметично, колкото да са доволни хората, които бяха на протестите миналата година и са възмутени от „Осемте джуджета“, от „Делото КТБ“ и още десетки неща. Или ще има истинска реформа в правосъдието. Но за много хора това е въпрос на оцеляване – дали ще си изкарат следващите години до пенсия в някой арест или на някой слънчев остров. И тези хора в момента използват цялото си влияние, защото знаят, че една независима прокуратура няма да остави нещата каквито са в момента. Много неща обаче ги няма вече. Няма го „Булгартабак", който бе приватизиран от г-н Борисов през 2011 година. Тогава той го даде на офшорна фирма и никой не знаеше кой стои отзад, и нямаше никакъв шум, няма я КТБ, много неща заминаха. Имаше един анимационен филм „Добрият котарак Леополд“. Много е лесно в момента всички да сме „Добрият котарак Леополд“ и да кажем – хайде да гледаме напред. Хората искат справедливост, но за съжаление ние имаме една политическа класа, която е рафинирана обучена, с изключителни умения в манипулиране на медии и обществото в това как да ни даде хомеопатична доза справедливост, от която да сме доволни днес.“
В „Мрежата“ Николай Стайков коментира още и последните интервюта от разследваното на Антикорупционния фонд „Осемте джуджета“. Чуйте целия разговор в звуковия файл.
В предаването "Време за наука" гостува проф. Васил Киров от Института по философия и социология към БАН, за да разгледа един от най-важните въпроси на нашето време: какво е бъдещето на работната сила в контекста на дигитализацията и автоматизацията? Дискусията се проведе под темата "Между машините ще ни заменят и няма хора", а професорът предостави..
В рубриката "Науката не спи" гостува Никола Кереков , който разказа за едно изумително явление в света на мравките. Той сподели как тези малки същества извършват сложни хирургически операции, напомнящи на медицината при хората. Кереков започна с подчертаване на важността на медицината за човечеството, като я определи като едно от най-големите..
Навръх Ивановден, в рубриката "Разговорът" в "Нашият ден", енергийният експерт Иван Хиновски разказа за своите впечатления от пътуванията си в Таити, Австралия и Океания, както и за срещите си с българи там. Той сподели детайли за начина на живот в тези региони и разкри любопитни факти за енергийните източници в Океания. Благодарение на своите..
В ефира на "Нашият ден" в рубриката "Темата на деня" бяха обсъдени перспективите за подкрепа, приобщаване и запазване на българското самосъзнание сред многобройната българска общност по света. Събеседници по темата бяха Райна Манджукова , изпълнителен директор на Държавната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), и Северино Кожухаров, главен..
Обещания, надежди, мечти и пожелания – декемврийските празници и посрещането на Новата година често са белязани от крайни противоречиви състояния и емоции. Семействата се събират, трапезите са в центъра на срещите, традициите повеляват. Преди официалните почивни дни напрежението и стресът бележат кулминация заради приключването със стари или отлагани..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg