На 2-ри септември ни напусна Тео Мусев. Пианист, органист, сред най-известните ни музиканти, които фокусират върху себе си още приживе цяла грамада от чувства на възхищение, оценки, в които има разбиране за естеството на таланта и такива, които повече се опират на общоприети норми, като броя на изнесените концерти и престижни турнета в чужбина, направените записи, издадени на компакт диск, където той не получава максимален брой точки. В новата ера на комуникация, популярността се разпростира и по друг начин, но на Тео Мусев, който беше приключил с музикалните си изяви, му беше напълно чуждо да промотира себе си по какъвто и да е било начин, това той не е правил и когато е бил на щат в БНР като пианист и солист на оркестъра, в това време единственото място, заедно с БНТ, където може да се представи един изпълнител извън концертната зала. Направил е много малко студийни записи с произведения за соло пиано, тези с оркестъра са били по волята на диригента, а той е имал чудесно партньорство и с Васил Стефанов и с Александър Владигеров и с Васил Казанджиев, преди тях и с Илия Темков през 60-те години в Русенския симфоничен оркестър.
Останалите записи с камерна музика са с музиканти, които са го поканили и на които той партнира с рядка всеотдайност и вещина, неговите „съпроводи“ пресъздават така богато и одухотворено настроението и характера на изпълняваното произведение, без никъде да нарушават задължителния баланс и това е едно от откритията може би когато се слушат двете големи радиопредавания предавания в негова памет. В тях се побира голяма част от записите му или откъси от тях, разбира се сред тях са и – двата „негови“ клавирни концерта – Бетовен № 5 и П. Владигеров№ 1, Концертът във фа и други произведения на Гершуин, за които Тео Мусев има специална заслуга да бъдат чути и на живо във време, когато това все още са екзотична територия извън класиката.
„Забравиха, че съм класически пианист и ми прикачиха името гершуинист и органист на Републиката“ – така Тео Мусев сам коментира в единствения пространен разговор с него и за него, запазен в Златния фонд на БНР. Във всяко определение има истина, има и митология, но е сякаш трудно да се приеме, че органовите записи на Тео Мусев, запазени от един единствен негов рецитал през 1979 г, са направени на същия инструмент в зала България. Ако се перефразира една известна истина, то не органът свири, а органистите. Мястото им е в Златния фонд на БНР, където няма не само негови музикални записи, но за съжаление и повече записи със самия него. Всеки, който е общувал приживе с Тео Мусев е изпитал удоволствието да слуша, кратките, но много точни, наблюдения, характеристики за събития, явления и хора в участието на всекидневния човешки театър, казани с голяма откровеност, но никога с унищожителен тон. Рефлексията и авторефлексията бяха постоянна му интелектуална активност, която трябваше да замести физическата.
Образът на музиканта и човека Тео Мусев изградиха в предаването в негова памет някои от най-близки му роднини, приятели и колеги – оперната певица Милкана Николова и нейния син, Емил Симеонов, композитора и диригента Васил Казанджиев, виолончелиста проф. Анатоли Кръстев.
Във второто предаване, посветено на Тео Мусев (на 12 октомври от 19.30 часа), са включени и ярките, емоционални спомени на цигуларя, проф. Минчо Минчев, на кларинетиста Атанас Колев, освен соловите записи като пианист и органист, Тео Мусев е представен и в толкова значимата си роля на партньор в камерната музика. И в двете предавания звучи неговия глас с характерен изказ, белег на неговата неординерна личност. А в нея има нещо толкова ренесансово, духовно искрящо и пълнозвучно, като това да използваш даровете на живота. Отговорът на първия му зададен въпрос е: „Равносметката е доста отговорно занятие, предпочитам да го правя няколко часа преди смъртта си. Но равносметката е, че съм бил млад и щастлив и съм живял добре и съм живял разнообразен и пълноценен живот“.
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Наситената програма в културния живот на столицата не е пречка и на морето да се организират паметни музикални събития. Концерт с международен мащаб акостира в Бургас и това лято. На 2 август пристанището в морския град ще се превърне в сцена за една от най-оригиналните и любими певици на съвременната сцена – Рошийн Мърфи. Очакваме..
Съботната оперна вечер посвещаваме на шведския сопран Биргит Нилсон. Ще я чуем в няколко фрагмента из опери на Рихард Вагнер. Като цялостен образ тя се превъплъщава в ролята на Реция от операта "Оберон" на Карл Мария фон Вебер. Запис под диригентството на Рафаел Кубелик и с участието на Доналд Гроуб, Марга Шимл, Джулия Хамари, Оже Арлийн, Пласидо..
В тазгодишното издание на фестивала във фокус са българските музиканти. Концепцията на музикалното събитие е да кани имена, които са желани и помнещи се от публиката, която специално се събира пред сцената до хотел "Рила", за да ги чуе. Тази година пристигат Дърти Луупс (Швеция) и Нгуен Ле "Силк&Сенд" трио (Франция). Фестивалът ще бъде открит от..
Днес, в 14 ч., в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), ще се проведе учредителното събрание на Асоциацията на българските..
Днес в 14 ч. в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) ще се проведе учредително събрание на Асоциацията на българските културни..
Поводът да се срещна с психолога Слави Стоев беше неговата детска книга "Тихата гора", която спечели националната награда "Бисерче вълшебно" в категорията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg