На 2-ри септември ни напусна Тео Мусев. Пианист, органист, сред най-известните ни музиканти, които фокусират върху себе си още приживе цяла грамада от чувства на възхищение, оценки, в които има разбиране за естеството на таланта и такива, които повече се опират на общоприети норми, като броя на изнесените концерти и престижни турнета в чужбина, направените записи, издадени на компакт диск, където той не получава максимален брой точки. В новата ера на комуникация, популярността се разпростира и по друг начин, но на Тео Мусев, който беше приключил с музикалните си изяви, му беше напълно чуждо да промотира себе си по какъвто и да е било начин, това той не е правил и когато е бил на щат в БНР като пианист и солист на оркестъра, в това време единственото място, заедно с БНТ, където може да се представи един изпълнител извън концертната зала. Направил е много малко студийни записи с произведения за соло пиано, тези с оркестъра са били по волята на диригента, а той е имал чудесно партньорство и с Васил Стефанов и с Александър Владигеров и с Васил Казанджиев, преди тях и с Илия Темков през 60-те години в Русенския симфоничен оркестър.
Останалите записи с камерна музика са с музиканти, които са го поканили и на които той партнира с рядка всеотдайност и вещина, неговите „съпроводи“ пресъздават така богато и одухотворено настроението и характера на изпълняваното произведение, без никъде да нарушават задължителния баланс и това е едно от откритията може би когато се слушат двете големи радиопредавания предавания в негова памет. В тях се побира голяма част от записите му или откъси от тях, разбира се сред тях са и – двата „негови“ клавирни концерта – Бетовен № 5 и П. Владигеров№ 1, Концертът във фа и други произведения на Гершуин, за които Тео Мусев има специална заслуга да бъдат чути и на живо във време, когато това все още са екзотична територия извън класиката.
„Забравиха, че съм класически пианист и ми прикачиха името гершуинист и органист на Републиката“ – така Тео Мусев сам коментира в единствения пространен разговор с него и за него, запазен в Златния фонд на БНР. Във всяко определение има истина, има и митология, но е сякаш трудно да се приеме, че органовите записи на Тео Мусев, запазени от един единствен негов рецитал през 1979 г, са направени на същия инструмент в зала България. Ако се перефразира една известна истина, то не органът свири, а органистите. Мястото им е в Златния фонд на БНР, където няма не само негови музикални записи, но за съжаление и повече записи със самия него. Всеки, който е общувал приживе с Тео Мусев е изпитал удоволствието да слуша, кратките, но много точни, наблюдения, характеристики за събития, явления и хора в участието на всекидневния човешки театър, казани с голяма откровеност, но никога с унищожителен тон. Рефлексията и авторефлексията бяха постоянна му интелектуална активност, която трябваше да замести физическата.
Образът на музиканта и човека Тео Мусев изградиха в предаването в негова памет някои от най-близки му роднини, приятели и колеги – оперната певица Милкана Николова и нейния син, Емил Симеонов, композитора и диригента Васил Казанджиев, виолончелиста проф. Анатоли Кръстев.
Във второто предаване, посветено на Тео Мусев (на 12 октомври от 19.30 часа), са включени и ярките, емоционални спомени на цигуларя, проф. Минчо Минчев, на кларинетиста Атанас Колев, освен соловите записи като пианист и органист, Тео Мусев е представен и в толкова значимата си роля на партньор в камерната музика. И в двете предавания звучи неговия глас с характерен изказ, белег на неговата неординерна личност. А в нея има нещо толкова ренесансово, духовно искрящо и пълнозвучно, като това да използваш даровете на живота. Отговорът на първия му зададен въпрос е: „Равносметката е доста отговорно занятие, предпочитам да го правя няколко часа преди смъртта си. Но равносметката е, че съм бил млад и щастлив и съм живял добре и съм живял разнообразен и пълноценен живот“.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg