За разлика от повечето награди и отличия в областта на киното, литературата или шоу бизнеса, които предизвикват реакции и спорове сред широката публика, Нобеловите награди в научните категории минават под радара на общественото внимание, макар че достиженията на учените имат огромно значение за развитието на познанието. Наградите се присъждат за изключителни научни изследвания, революционни изобретения, голям принос в културата или развитието на обществото.
Донякъде знаменателно след пандемичната 2020 година, в която всички си дадохме сметка за значението и ролята на докосването и сетивността в нашия живот, Нобелът за физиология и медицина беше присъден съвместно на Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутиан „за техните открития на рецептори за температура и допир“.
За същността на откритията им ще разкаже бъдещият лекар и комуникатор на науката Стефан Ценов.
Германецът Бенямин Лист и роденият в Шотландия Дейвид Макмилан спечелиха Нобеловата награда по химия за 2021 г. за разработването на нови инструменти за създаване на молекули, които помагат за производството на нови лекарства и са по-щадящи към околната среда. Учителят и популяризатор на науката Наско Стаменов разказва за откритието, определено от Нобеловия комитет като „нов и гениален инструмент за изграждане на молекули“.
Роденият в Япония американец Сюкуро Манабе, германецът Клаус Хаселман и италианецът Джорджо Паризи спечелиха Нобеловата награда за физика за 2021 г. за работата си, която помага да се разберат сложни физични системи, включително променящият се климат на Земята. За отличието разказва доц. д-р Елисавета Пенева, ръководител катедра „Метеорология и геофизика“. Тя сподели и впечатления от Националния форум за съвременни космически изследвания, организиран от клон „Космос“ събитие на академичната и бизнес общност в България.
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини...
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
