Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Културата на бързи обороти – 11-17 октомври

Снимка: галерия Синтезис

„Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени в ефира на програма „Христо Ботев“ за седмицата. Ето и някои от акцентите в предаването от 17 октомври.

Ретроспективната изложба „Акуи-Милано-София“ на художника Алцек Мишев може да бъде видяна в Националната галерия в Двореца. Алцек Мишев е роден в Дупница през 1940 г., а през 1966 г. завършва Националната художествена академия. Напуска България през 1971 г. и много бързо става част от културния живот в Милано. Изложбата с подзаглавие „Голямото завръщане“ с куратори Иво Милев и Боряна Вълчанова е подготвяна две години по повод осемдесетгодишнината на художника. В нея са представени най-значимите проекти на Алцек Мишев - "Преплуване на Атлантическия океан", "Как може да се лети с плавници", " 500 лица", и може да бъде разгледана до 21 ноември. В предаването „Музей в ефира“ на 9 октомври кураторът Иво Милев разказа за изложбата и художника.

Тази година Френският институт в България навършва 30 години от съществуването си. Годишнината се отбелязва със серия от събития между 12 и 21 октомври. На 14 октомври беше проведена лекцията на Софи Дюпле "Парижките години на Кристо и Жан-Клод: генезис на една забележителна творба" в центъра "Помпиду", на 15 октомври зрителите видяха спектакъла „Itmahrag“ на компанията Оливие Дюбоа, част Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK 2021. От 12 октомври в галерия “Синтезис” пък може да се разгледа фотоизложбата на Тома Жорион "Останки от империи". Кулминацията на честванията беше на 16 октомври с Ден на отворените врати. Тази година честванията носят името "30 години рандеву с Франция". В сряда в “Артефир” събеседник беше Пиер Колио, съветник по културно сътрудничество към Френското посолство в България и директор на Френския културен институт в България.

Ден по-рано, във вторник в “Аларма” гост беше самият Тома Жорион, който представи на слушателите изложбата “Останки от империи”. Изложбата е фокусирана върху три от неговите най-значими проекта: „Silencio” (2007 – 2013), Vestiges d’Empire (2013 –2016) и „Veduta“ (2009 – 2020). За серията „Vestiges d’Empire“ Тома Жорион пътува до дванадесет бивши френски колонии, от Виетнам до Китай, през Гваделупа и Сенегал до Индия, Камбоджа и Мадагаскар, в търсене на следите от забравеното архитектурно наследство на Френската колониална империя. За проекта „Veduta“ Тома Жорион снима над 250 изоставени италиански дворци, вили и хотели построени между XVII и XX век в продължение на десет години. Разпръснати из целия полуостров и далеч от големите градове, тези забравени дворци са заснети с характерната за автора естетика, носеща едновременно усещане за разруха и непреходна красота. Най-известният му проект „Silencio“ разглежда индустриалното минало на Европа, руините на Американската мечта и разпадането на Съветския блок. Корицата на едноименната книга запечатва зимен изглед от Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа, заснет през 2010 г. Тома Жорион е роден в Париж през 1976 г. Завършва право и работи като правен консултант преди да се отдаде изцяло на фотографията. Работи с голямоформатна аналогова камера и естествено осветление. През последните 15 години пътува по целия свят, за да снима изоставени места, руини и недовършени сгради. Откъде идва интересът му към руините - в част от интервюто на Тома Жорион в “Аларма”.

"Архитектура на звука" е заглавието на изложбата на Мартиан Табаков, открита тази седмица в “Галерия +359”. Създаването на скулптура, която работи като музикален инструмент включва не само изучаване на възможностите, които притежават различните материали като източници на звукови вълни, но и изследване на вътрешните, невидими за визуалното възприятие пространства на формите от гледна точка на техните акустични и резонаторни свойства. Работата на Мартиан Табаков върху триизмерни обекти, които при взаимодействие с публиката произвеждат звуци, разглежда от съвсем различен ъгъл идеята за формообразуването. Като част от тази концепция е включено и мястото, където се реализира проектът – Водната кула в кв. Лозенец. Тя присъства не само като пространство, в което е подредена изложбата, но и като експонат от самата изложба. Цилиндричният ѝ интериор, инженерните съоръжения /тръби, резервоар/, специфичните акустични особености на сградата са дадености, които Мартиан Табаков използва, за да я превърне в огромен музикален инструмент. “Архитектура на звука” може да бъде видяна до 13 ноември. В сряда в “Артефир” Мартиан Табаков разказа повече за проекта.

Преди около месец от печат излезе графичната новела на Веселин Праматаров “На конци. 1968. Една действителна история". Историята е документална и разказва за тримата български студенти – Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, протестирали през 1968 против инвазията на Варшавския договор в Чехословакия. Месец след нахлуването на войските на Варшавския пакт в Чехословакия през 1968 г., за да сложат край на Пражката пролет и започналите демократични промени в обществото, тримата български студенти написват и разпространяват позиви срещу участието на българската армия с текст: „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!“. След оперативна разработка на Държавна сигурност под кодово име „Марионетките“ тримата са изключени от университета, арестувани и осъдени. “На конци. 1968. Една действителна история" описва как в условията на тоталитарното общество все пак оцелява гражданското чувство за справедливост. В четвъртък в “Артефир” Веселин Праматаров разговаря със Силвия Чолева за времето, автентичния прочит на историята и начините, по които помним събитията от миналото.

Чуйте повече от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фотодокументална изложба разказва историята на построяването на паметника на връх Св. Никола

"На този връх свят паметник ще се издига” – това е името на фотоизложбата, открита в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" - Стара Загора. Eкспозицията проследява раждането на идеята за построяването на паметника на връх Св. Никола, както и процеса на проектирането и строителството му. Таблата съдържат подробна и ценна информация за големите..

публикувано на 03.03.25 в 14:18

Георги Дюлгеров със специалната награда ФИПРЕССИ "Платиниум"

Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ "Платиниум". През 2025 година Международната асоциация на кинокритиката чества своя 100-годишен юбилей и по този повод ще отличи един от най-емблематичните ни филмови творци. Наградата ще бъде връчена..

публикувано на 03.03.25 в 14:05

Режисьорът Багряна Попова с Лаборатория в София

Театрална лаборатория, която започне своя творческият процес с въпроса: "За какво искам да говоря, което значи за мен?", има за цел създаване на кратко соло по лична история, тема или избран текст и работа върху монолог. Ментор и водещ е режисьорът д-р Багряна Попова. Средствата на работния процес, които тя използва са похвати от Devised Theatre..

публикувано на 03.03.25 в 12:20
Защитата на Орлово гнездо, Алексей Попов

Българският национален празник през звуковите хроники от Архивния фонд на БНР

Отбелязваме Националния празник на България 3 март със звукови хроники от Архивния фонд на БНР. Прозвучава гласът на Тодор Атанасов Габарев, най-младият български опълченец, зачислен на 14 години в Десета дружина – в запис от 1958 година. В запис от 1968 година говори Константина Корчева, внучка на Никола Корчев, увековечен в..

публикувано на 03.03.25 в 11:13
Елеонора,  Антоанина, Сиана  и Кристиана

Да отдадеш своя плам, своя смисъл, своя дъх в името на свободата

Димитрина Филипова – ръководител на литературния клуб "Словеса" към НЧ "Христо Ботев 1896", е гост в празничното студио на "Нашият ден", изнесено в Калофер. Филипова започва разговора с думите: " На тази дата е узаконена нацията ни, признати сме на политическата карта на Европа. Това е ден за памет. Стотици хиляди българи са посветили своя..

публикувано на 03.03.25 в 10:29