Според неотдавна въведени от министерството правила за приемане на студенти, докторанти и специализанти за обучение в български държавни висши училища съгласно постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. българите, живеещи зад граница, но притежаващи българско гражданство или постоянно пребиваващи в страната, нямат право да кандидатстват или да бъдат класирани за студенти в наши университети по това постановление. За сънародниците ни зад граница ПМС 103 е важна придобивка, защото им дава шанс да учат в мечтаната прародина при условия, компенсиращи донякъде липсата на „равен старт“ с родените и завършили средно образование в България. Дори при този облекчен режим на прием специалната квота от 2000 места за българи от чужбина се запълва едва наполовина.
Новите правила предизвикват абсурдни ситуации. Студент, приет по ПМС 103, който е завършил успешно бакалавърската си степен и междувременно е получил статут на „постоянно пребиваващ“, не може да продължи с магистратура, защото според правилата се оказва, че няма право. Немалко българи от Бесарабия вече имат и българско гражданство, въпреки бюрократичните усложнения и годините чакане. Техните деца получават гражданство за много по-кратък срок – 8 месеца. За да си спестят тягостната процедура, някои от тях се възползват от това право и стават български граждани, като продължават да живеят по родните си места с идеята, че някой ден може да учат и живеят в България. Когато обаче този ден дойде, разбират, че не могат да кандидатстват по ПМС 103, освен ако не се откажат от българското си гражданство, за което пак ще се наложи да кандидатстват и да чакат 4 години, ако след завършването си изберат да останат в България…
За нелепата ситуация алармират в писмо до държавните институции от Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“. Обръщението е подкрепено и от други обществени организации като Асоциацията на учителите по български език в Република Молдова, фонд „Български дух“, Молдова. Последствията от бюрократичното недомислие са не просто огорчение и преобърнати съдби, но и отблъскване от демографски излиняващата ни държава на млади качествени хора, които да работят и отглеждат децата си в нея, споделят Кирилка Демирева от дружество „Родолюбец“, дългогодишна преподавателка в Българския теоретичен лицей „Васил Левски“ в Кишинев, Росица Николова, учителка по български език с дълъг стаж в Украинско-българския лицей в Приморск и съпредседателят на дружество „Родолюбец“ Галин Георгиев.
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
"Небе, голямо колкото земята. С перо и четка за Добруджа" – така е озаглавена антологията, която наскоро излезе от печат и предстои да бъде представена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
