Марк Кадин и Радиосимфониците ни отвеждат „В Новия свят“ с музика от Гершуин, Мийо и Маркес

Бляскава и изпълнена с жизненост и настроение програма предлагат този петък музикантите от Симфоничния оркестър на БНР и техният главен диригент – Марк Кадин. Творби от Джордж Гершуин, Дариус Мийо и Артуро Маркес ще рисуват със звук слънчева Куба, карнавална Бразилия, джазовите ритми на Ню Йорк и революцията в Мексико. Солист в „Рапсодия в синьо“ е виртуозният Мирослав Петков, който вече пети сезон е първи тромпет на Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам.

Симфоничната поема „Кубинска увертюра” се ражда през лятото на 1932, като отражение на впечатленията на Гершуин от Куба по време на двуседмичната му почивка в Хавана през февруари същата година. Първоначално поемата била озаглавена „Румба”. Музиката ѝ носи отзвук от карибските ритми и националните кубински ударни инструменти, изпълнена е с яркия колорит на кубинските песни и танци, а в основната тема се долавя влиянието на тогавашния хит на Игнасио Пинейро „Échale Salsita”. Присъстват интонации и от традиционната фолклорна песен „La Paloma“. Премиерата в Ню Йорк на 16 август 1932 на стадиона „Левисън”, в интегрален цикъл на Нюйоркската филхармония с всички произведения на Гершуин, преминава с огромен успех пред около 18-хилядна публика и още около 5 хиляди души, останали извън стадиона. Три месеца по-късно, на благотворителен концерт в „Метрополитън опера” под диригентството на автора, творбата е преименувана в „Кубинска увертюра” – заглавие, което според Гершуин дава „по-точна представа за характера и съдържанието на музиката”.

Едноактният балет „Бик на покрива“ на Дариус Мийо е пантомима с елементи на ексцентричност и фарс. Създаден е през 1919 година на основата на латиноамерикански мелодии и ритми, които привличат вниманието на композитора по време на пребиваването му в Бразилия като личен секретар на Пол Клодел, посланик на Франция в Бразилия в периода 1816-1918 година. Първоначалният замисъл на композитора е да създаде не балет, а кинофантазия (Cinéma-fantaisie et destinée), тъй като той предполага, че музиката му може да бъде използвана в някой от филмите на Чарли Чаплин. Но Жан Кокто убеждава Мийо да направи балет по негов сюжет и написва сценарий за балет-пантомима към вече готовата музика, като същевременно заедно  с граф Дьо Бомон организира и продажба на билети за бъдещата премиера. На 21 февруари 1920, в Парижкия Театър „Шанз Елизе“, творбата е представена за първи път. В постановката на Жан Кокто участват тримата знаменити циркови комици - братя Фрателини. Дирижира Владимир Голшман, декорите са на Раул Дюфи. Балетът и направената от него сюита са едно от най-популярните произведения на Мийо.

„Рапсодия в синьо“ е емблематично за Гершуин произведение. Тя е написана за рекордно кратки срокове през месец януари 1924 година. Историята й е доста любопитна – твърди се, че една нощ, докато играе билярд с брат си Айра и поета Бъди де Силва, Гершуин изненадващо прочита в Ню Йоркския „Трибюн“ съобщение, че „работи по нова композиция, която ще бъде изпълнена на 12 февруари, в концерта с нова американска музика, посветен на рождения ден на Ейбрахам Линкълн.“. Композиторът дори и не е помислял да пише такава творба – в момента той работи довършително над новата си комедия „Сладък малък дявол“, която трябва да бъде представена само след три седмици. Разговаряйки с диригента Пол Уитман обаче, Гершуин променя мнението си и за по-малко от три седмици създава рапсодия за пиано и джаз оркестър, обединяваща елементи на европейската симфонична музика и американския джаз. Първоначално той смята да нарече творбата си „Американска рапсодия“, но по съвета на брат си Айра, който е много впечатлен от картината „Ноктюрно в синьо и зелено“ на американския художник Джеймс Уислър,  променя заглавието на „Рапсодия в синьо“. Премиерата на творбата е абсолютен триумф, а впоследствие „Рапсодия в синьо“ се оказва най-изпълняваното по света произведение, написано от американски композитор.

Симфоничната поема „Легенда за Милиано“ на мексиканския композитор Артуро Маркес Наваро е написана през 2010 година, по повод 100-годишнината от мексиканската революция. Силата и експлозивността на това произведение, което за кратко време се превръща в класика на националния симфоничен репертоар на Мексико, е вдъхновено от историята и легендата за Емилиано Сапата, наричан от най-близките му приятели „Милиано“. Той е един от най-важните военни и селски лидери на мексиканската революция и символ на селската съпротива в Мексико. В композицията се открояват елементи от революционни сцени, както и звуци, които сякаш илюстрират известната фраза „Земя и свобода“. Творбата е в две части. За първата, озаглавена „Молитва“, самият композитор казва: Тази част  има почти религиозна нагласа. Чрез една простичка молитва Сапата търси сбъдване на мечтата си – това е елементарен принцип на нашата раса, който се предава всеки ден по интереси извън нашата мексиканска реалност“. Втората част, наречена „Погребална песен на цикадите“, описва убийството на Емилио Сапата – Милиано, на 10 април 1919 г. в хасиендата Чинамека, когато цикадите започват да пеят, а песента им избледнява с първите дъждове. Песента на цикадите е проникновена и болезнена, тя напомня, че на този ден те са били главните свидетели на убийството на Сапата.

В изпълнение на радиосимфониците под диригентството на Марк Кадин, „Легенда за Милиано“ ще прозвучи за първи път в България.

Мирослав Петков е роден във Варна. Музикалния си път започва от Националното училище по изкуствата „Добри Христов“, след което заминава за Германия и става студент на проф. Макс Зомерхалдер. По време на следването си печели награди на най-престижните международни конкурси, сред които Yamaha International Trumpet Contest, ARD Musikwettwerb, Concorso Internazionale Citta Do Porica. След четири години, в които е водач на тромпетите в Националния театър в Манхайм, Германия, той е избран за първи тромпетист на един от най-престижните оркестри в света – Кралският Концертгебау в Амстердам. От началото на 2019-а музикантът е и професор по тромпет в Консерваторията в Амстердам. Мирослав Петков често се обръща и към джаза, и към фолклора, и тази негова многоплановост като музикант е особено ценена от публиката.

Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“.