На гости при астронавтите, които тренират за Марс в израелската пустиня Негев

Израелците са една от най-пътуващите нации, но сега им е трудно да напускат страната си, особено към държави, оцветени в червено според светофарната ковид система.  Изисква се специално разрешение, а също документ, че имаш три ваксини плюс серия от тестове  при излитане и след кацане. Това се отнася само за ползващите авиокомпаниите. Частните самолети летят по свои си правила.

Но тъй като кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало, които са известни като неуморими пътешественички, нямат собствен самолет, се налага да „открият“ места за приключения без да напускат границите на Израел. А това е възможно. Този път тяхното пътуване е до непознатия кратер Рамон в сърцето на пустинята Негев.

„Примамиха ни с обещание да видим къде американски и израелски учени и кандидат-астронавти тренират за бъдещата мисия до Марс“, разказа Феня. – Не ни беше позволено да се приближим прекалено много, за да не нарушим експеримента. „Космическата станция“ има формата на буквата „Е“. Големината ѝ е само 60 кв. м. Преносима е и тежи 4 тона. В нея има антре, където РАМОНавтите оставят космическите си костюми и скафандрите защото, по време на експедицията, от станцията се излиза само екипиран), има салон, лаборатория и помещение, където всеки притежава подвижна капсула за сън. Астронавтите имат право на едно чекмедже вещи. Най-често се хранят от туби с космическа храна, но има възможност и да готвят от сушените продукти. Работният ден е 12 часов. След това могат и да се веселят. Няма телевизия и мобилни телефони. Но една от участничките е донесла виолончелото си.
Центърът за управление на полета е в израелската академия на науките – Махон Вайцман, но с учените в него рамонавтите се свързваха посредством един от израелските спътници“.

Искра пояснява: „Експериментите са геоложки, биологически, свързани с нова техника и най-важното психологически. От геолозите и биолозите са очаква при походите си извън станцията да събират образци от материали, които да послужат като субстанция за производство на строителни елементи чрез триизмерни принтери. Готовите детайли се поставят сред природата, за да се види как взаимодействат с почвата и ветровете. Освен някаква форма на живи организми на „Марс“, биолозите търсят и елементи от Менделеевата таблица, от които може да се изгради жива материя. При вземане на проби се използва робот-ръка. Откъртват се люспи от повърхността на камъните.

На всеки от космическите костюми има апарат за измерване на радиацията. Датчици се поставят и сред камъните. Костюмите са на един от водещите стилисти на Израел. Направени са от силно изолираща материя. Бяха показани и на модно дефиле под името „космически пижами“. Единствено ръкавиците са се оказали неудачни. С тях било трудно да се натискат копчетата на уредите. Вече се създават нови. Космическата станция е дело на екип под ръководство на професори по архитектура и дизайн в Техническия университет в Хайфа“.

Феня споделя още впечатления: „Психолозите работят денонощно. Освен регистриране на всеки конфликт между съквартирантите в тясната станция, се правят и други опити. Например изведнъж инсценират прекъсване на връзката между двама от учените, които трябва да работят в екип, но се намират на голямо разстояние един от друг сред пустинята на „Марс“. Могат да комуникират само чрез центъра за управление на полети, който е на Земята. Достигането на звук от „Марс“ до него е със забавяне от 10 минути. Двамата учени не знаят, че в скафандрите им има камера, която регистрира тяхното поведение, по време на дразнещо бавната връзка.
Наблюдавахме ги през специални далекогледи. Камери заснемат всеки момент от живота на „космическата станция“ и транслират в реално време.
Явно земното претегляне, което не може да бъде „изключено“ заради тренировките, не пречи на експеримента. Нито ултразвуковите самолети, които прелитат често.


„Дори от върха на кратера не може да се обхване с поглед целия Мицпе Рамон (от рама – височина на иврит). 40 километра е дълга тази част на пустинята и 9 км. широка. 138 км са дълги пътеките из нея. И всяка води до необикновено място“ изпитала е лично Искра. – Някъде скалите са толкова многоцветни, че приличат на шарена черга. Природата е насякла и преобърнала земни пластове. Червените и розови скали показват наличие на желязо, зелените – на мед, тъмносивите са каолин и алуминий, жълтото – железен сулфит, лилаво и кафявото – окислен лимонит и т.н. Може тук цветовете да не е чак толкова ярки като в Китай или Перу, но вятърът и слънцето са успели да натрошат част от скалите на пясък. През пролетта има фестивал за картини от разноцветен пясък.

Мицпе Рамон не е кратер на вулкан, а дъно на някогашно море, в което намиращата се в дълбините магма е създала причудливи форми. На няколко пъти скалните плочи са се накланяли на друга става и пороищата, които се образуват след редките дъждове тръгват на обратно. Сега те се стичат към Мъртво и Червено морета, ако въобще успеят да ги достигнат. Тук падат до 55 мм валежи годишно, като през минала година са били едва 27. Разходките из падините не са безопасни, ако прогнозата е за дъжд. На това място се срещат топлите въздушни течения от Африка с тези от Европа и Азия. Често валежът е от големи буци град.

Те трополят подобно на ударни инструменти върху камъните, но често могат да убият дребни животни и да унищожат и малкото растителност. Когато вали дъжд, капките са поне 10 пъти по-едри от познатите край морето. Увличат в танци дребните и средни камъни, а едрите си придават тежест. При водна пелена видимостта до 10-15 см. Пороите заливат всичко по пътя си. Няма какво да ги спре. На няколко пъти фотографи са опитвали да заснемат невероятната гледка на прииждащата вода в пустинната. Но тези ефектни снимки са били последните в живота за някои от тях...“

Сестрите Декало припомнят: „По римско и по византийско време през Мицпе Рамон е преминавал най-краткият сухоземен път от Оман и Йемен до пристанищата на Газа и Ашкелон. Това е пътя на благовонията. Бизнесът е бил много доходен и набатейците са били богати като жителите на Катар или Кувейт сега. Етеричните масла са били пренасяни в малки флакони от тънък като яйчена черупка порцелан. На гърба на една камила е можело да се натовари до 150 килограма от него, което се е равнявало на 150 кг злато. Тъй като по пътя върлували разбойници, хановете са били на 38-40 км един от друг – колкото е можела да измине камила на ден.

На Мицпе Рамон е имало хан. Личи дворът за нощувка на до 70 камили. До него е била стражевата кула. В  подземието се намирал  складът. Стоката е била пазена дори от утринната роса. И най-малката дупчица в чувалите заливали с восък. Ханът е бил много скъп, но търговците са били заможни хора. Пътували са докато през пусията стоката е била пренасяна за 40 дни, а по море – за 70. Когато усъвършенстват ветроходите и този бизнес отмира. Ханът е бил запален от собствените си стражи. Когато мюсюлманите превзели и земите на днешен Израел, потъпкали бизнес-правилата. Нужно им е било злато. Били много и обградили хана. Виждайки, че всички ще загинат, стражите подпалили етеричните масла Те избухнали ... И до сега наоколо могат да се намерят малки парченца от флаконите.

Ханът е в района на малкото извори сред пустинята. Спускаме се към дола, очертан от храсти. Но там извор, какъвто ние си го знаем, няма. В долчината личи, че камъните са размествани и е ровено в почвата, но не виждаме вода. Предлагат ни с голи ръце, да се опитаме да издълбаем дупка. След петнадесет минути в нея се събират няколко шепички вода. Многобройните следи от животни показват, че такава е практиката за водопой на обитателите на пустинята. Личат следи от стада диви магарета. Имат нещо като график, кога да пристигнат, така че да не си пречат. На мекия пясък са се „подписали“ птички, кози, змии и др. Много са толерантни едни към други, въпреки че хиени и чакали причакват грохнали или стари животни, отделили се от стадото“.

Очаквайте продължение на разказа на Феня и Искра Декало, кореспонденти на БНР в Израел

Снимки: Феня и Искра Декало