Защо предизборните дебати са поредното слабо място на българските медии, а и политици, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Георги Лозанов, културолог, експерт по медии и журналистика, преподавател във ФЖМК.
„За да няма дебати между политиците, вина носят самите политици. Те предпочитат монологичните формати, в които да говорят на избирателите си, въобразявайки си, че така са по-убедителни. Истината е, че няма нищо по-убедително от това в дебат и с аргументи да обориш опонента си. Те не поемат този риск и явно нямат самочувствието, и не без основание, защото българската политическа класа през последните 10 години не можа да стигне достатъчно високо професионално и интелектуално ниво и точно аматьорите популисти не могат да дебатират. Те могат само да дуднат едно и също на хората и те точно това правят непрестанно през различни канали. Но самопохвалите са послания без легитимност. А и легитимността не е даденост веднъж за винаги, тя трябва да се доказва постоянно.“
Журналистите и политиците
„Нашите журналисти се опитват да се държат равнопоставено, за да ги привлекат в ефира си. Тоест журналистите по неволя се държат така, че политиците да приемат поканата им, защото ако журналистите станат остри – политиците спират да ходят при тях. Затова разговорът обикновено омеква и на политиците не им се случва това, което би трябвало да им се случи, когато дават интервю. Разбира се, проблемът със свободата на словото си стои и дори става все по-драматичен. Основната драматургия на проблема със свободата на словото е в сблъсъка между журналисти и политици, върху което се крепи модерната демокрация. Въпросът е какъв е резултатът от този сблъсък – аз казвам, че когато сме на 111-о място по свобода на словото, значи резултатът е 1 на 111 за властта.“
Чуйте целия разговор с доц. Лозанов в звуковия файл.В предаването "Време за наука" гостува проф. Васил Киров от Института по философия и социология към БАН, за да разгледа един от най-важните въпроси на нашето време: какво е бъдещето на работната сила в контекста на дигитализацията и автоматизацията? Дискусията се проведе под темата "Между машините ще ни заменят и няма хора", а професорът предостави..
В рубриката "Науката не спи" гостува Никола Кереков , който разказа за едно изумително явление в света на мравките. Той сподели как тези малки същества извършват сложни хирургически операции, напомнящи на медицината при хората. Кереков започна с подчертаване на важността на медицината за човечеството, като я определи като едно от най-големите..
Навръх Ивановден, в рубриката "Разговорът" в "Нашият ден", енергийният експерт Иван Хиновски разказа за своите впечатления от пътуванията си в Таити, Австралия и Океания, както и за срещите си с българи там. Той сподели детайли за начина на живот в тези региони и разкри любопитни факти за енергийните източници в Океания. Благодарение на своите..
В ефира на "Нашият ден" в рубриката "Темата на деня" бяха обсъдени перспективите за подкрепа, приобщаване и запазване на българското самосъзнание сред многобройната българска общност по света. Събеседници по темата бяха Райна Манджукова , изпълнителен директор на Държавната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), и Северино Кожухаров, главен..
Обещания, надежди, мечти и пожелания – декемврийските празници и посрещането на Новата година често са белязани от крайни противоречиви състояния и емоции. Семействата се събират, трапезите са в центъра на срещите, традициите повеляват. Преди официалните почивни дни напрежението и стресът бележат кулминация заради приключването със стари или отлагани..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg