Българското национално радио добави нова стойност към работата си - борба срещу дезинформацията. Лъчезар Вълев, журналист от програма "Хоризонт" на БНР и един от екипа за проверка на фактите, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ работата на журналистите.
Кои са опасните заблуди за COVID-19
„Ще започна по-общо. Защо е важно да има такъв fact check екип и такова звено? Водещи световни медии като „Франс Прес“, „Ройтерс“ и други разполагат с такива звена и ресурси. А защо COVID? Динамиката на разпространението на информацията, свързана с COVID, говоря за различни твърдения, мнения, предразполага към проверка на проверка на всичко, което излиза в медийното пространство. Именно затова подобни fact check звена са важни. Екипът за проверка на фактите на БНР е важен за оправдаване, утвърждаване и увеличаване на високото доверие в Националното радио. И лично за мен - още един фронт за борба за истината.
Опасните заблуди са навсякъде около нас. Те са опасни, защото формират мнение и са по важни и значими за обществото въпроси. Включително екзистенциални такива, т.е. касаещи пряко нашето здраве и живот, каквато е темата COVID. Именно с нашата работа като журналисти в новините на "Хоризонт" и на другите програми на БНР, и като част от екипа за проверка на фактите, искаме да допринесем за по-добрата информационна хигиена на нашите слушатели, на нашата аудитория. Целта е да покажем как работи дезинформацията и да формираме критично мислене, разбира се. Не просто "какво", но и "кой" го съобщава.“
Живеем във времена на недоверие към всичко и към всекиго. Кризата на авторитетите е голяма. Комбинацията популизъм, пост-истина, фалшиви новини е среда, която ни обгражда. Как се оправя човек, който иска да намери истината, за да я даде на своята публика в такава среда?
„Изключително трудно е да се намери пътя, най-малкото заради това наслагванo недоверие и лъжа в обществото. Тук трябва да дойдат авторитетите, какъвто несъмнено във всички категории е БНР. Въпросът с търсенето на такива колони, темели, интересни експерти е проблемен. У нас се вижда ясно, че експертите са силно политизирани, самата тема COVID е изключително политизирана и експлоатирана, което по мое мнение е и една от причините за ситуацията със заразата в момента у нас, с ниските нива на ваксинация. Т.е. нещата са комплексни. Смятам, че в нашата работа, при подбора на експерти със сигурност ще бягаме от общоприетите клишета - това, което виждаме с едни и същи говорещи глави в мейнстрийма, което бягане от клишето, мисля, се вижда и чува в ефира на нашите програми.“
Когато журналистите си свършат работата, какво следва оттук нататък, кой трябва да действа?
„Зависи от източника на информация. Голяма част от дезинформацията и неверните твърдения за съжаление циркулират в една среда, която е много трудна за регулация. Говоря за социалните мрежи и групи, подкрепящи различни каузи, или пък по различни интереси, свързани с музика, вицове и т.н. Със сигурност трябва да бъде понесена някаква отговорност за разпространението на тази дезинформация. Най-малкото хората, през които е минала, това, което можем да направим ние, е да им отворим очите и да им покажем, че инвестирайки това време и търсейки различни официални данни, хора, статистика и документи, на които можем да се уповаваме спокойно и така да намерим истината, да им покажем, че информацията в социалните мрежи е манипулирана.
Колкото и да е масова дезинформацията, аз лично се оповавам и вярвам в една голяма разумна част от обществото, която разсъждава трезво и е наясно с нейната цел, а именно формиране на някакви настроения и мнения. Голямата част от обществото разсъждава, има критично мислене, въпросът е да го задържим, да го увеличим, да го умножим. Дано се справим, ще работим професионално, с всички професионални журналистически стандарти, утвърдени вече в БНР.“
Тази седмица за поредна година излезе докладът на Българския хелзинкски комитет за правата на човека в България за 2024-та. Какво констатира той в частта за медиите и правосъдната система, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Надежда Цекулова , един от авторите на доклада. "За съжаление нищо в доклада не ни изненада. Установихме,..
За добрите практики в грижата за бездомните животни в "Нашият ден" разговаряме със Стефан Курдов , журналист, музикант и двигател на гражданската инициатива за създаване на зоополиция във Варна. Курдов заявява: "Водим разговори с ръководството на града. Идеята е да се създадат сертификати за доброволни структури за предпазване на животните от..
Между 18 и 22 февруари в Панаирното градче в Пловдив традиционно и отново съвкупно се проведоха международните изложенията Агра, Винария и Фуудтех, събирайки по този начин целия път от производството до преработването на земеделската продукция. Акцентите в изложението и деловата му програма тази година бяха прецизното земеделие и връзката между..
В рубриката "Мигранти с таланти" ви срещаме с един финландски художник. Той се казва Томи Нордгрен и е роден в столицата на Финландия – Хелзинки. Учил е в Художествената академия "Пекка Халонен" в родината си, както и в санктпетербургската Художествена академия. За първи път идва в България и пристига в старата ни престолна столица през 2004 година,..
В сила е забраната за лов и риболов, но въпреки това има някои "вратички" да се лови риба в тъмната част на денонощието при определени условия. Какви са те и какво ще правят ловците по време на забраната (но не само това), можете да научите от Росен Мирчев и Асен Масларски – гласовете на предаването "И рибар съм, и ловец съм". Чуйте сладката..
Между преводите и футбола – разговор в "Нашият ден" с Радослав Папазов , преводач от шведски и норвежки език и професионален футболен коментатор...
Преди 10 години на 22 април беше открита новата галерия "Стубел" с тринадесет картини от серията "Вертикали" изложбата на Атанас Парушев-Шока "Абстрактно"...
За три дни от днес до 26 април за четвърти път ще се проведат "Литературни срещи" на фондация "Прочети София". Темата е "Археология на паметта". Автори..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg