Българското национално радио добави нова стойност към работата си - борба срещу дезинформацията. Лъчезар Вълев, журналист от програма "Хоризонт" на БНР и един от екипа за проверка на фактите, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ работата на журналистите.
Кои са опасните заблуди за COVID-19
„Ще започна по-общо. Защо е важно да има такъв fact check екип и такова звено? Водещи световни медии като „Франс Прес“, „Ройтерс“ и други разполагат с такива звена и ресурси. А защо COVID? Динамиката на разпространението на информацията, свързана с COVID, говоря за различни твърдения, мнения, предразполага към проверка на проверка на всичко, което излиза в медийното пространство. Именно затова подобни fact check звена са важни. Екипът за проверка на фактите на БНР е важен за оправдаване, утвърждаване и увеличаване на високото доверие в Националното радио. И лично за мен - още един фронт за борба за истината.
Опасните заблуди са навсякъде около нас. Те са опасни, защото формират мнение и са по важни и значими за обществото въпроси. Включително екзистенциални такива, т.е. касаещи пряко нашето здраве и живот, каквато е темата COVID. Именно с нашата работа като журналисти в новините на "Хоризонт" и на другите програми на БНР, и като част от екипа за проверка на фактите, искаме да допринесем за по-добрата информационна хигиена на нашите слушатели, на нашата аудитория. Целта е да покажем как работи дезинформацията и да формираме критично мислене, разбира се. Не просто "какво", но и "кой" го съобщава.“
Живеем във времена на недоверие към всичко и към всекиго. Кризата на авторитетите е голяма. Комбинацията популизъм, пост-истина, фалшиви новини е среда, която ни обгражда. Как се оправя човек, който иска да намери истината, за да я даде на своята публика в такава среда?
„Изключително трудно е да се намери пътя, най-малкото заради това наслагванo недоверие и лъжа в обществото. Тук трябва да дойдат авторитетите, какъвто несъмнено във всички категории е БНР. Въпросът с търсенето на такива колони, темели, интересни експерти е проблемен. У нас се вижда ясно, че експертите са силно политизирани, самата тема COVID е изключително политизирана и експлоатирана, което по мое мнение е и една от причините за ситуацията със заразата в момента у нас, с ниските нива на ваксинация. Т.е. нещата са комплексни. Смятам, че в нашата работа, при подбора на експерти със сигурност ще бягаме от общоприетите клишета - това, което виждаме с едни и същи говорещи глави в мейнстрийма, което бягане от клишето, мисля, се вижда и чува в ефира на нашите програми.“
Когато журналистите си свършат работата, какво следва оттук нататък, кой трябва да действа?
„Зависи от източника на информация. Голяма част от дезинформацията и неверните твърдения за съжаление циркулират в една среда, която е много трудна за регулация. Говоря за социалните мрежи и групи, подкрепящи различни каузи, или пък по различни интереси, свързани с музика, вицове и т.н. Със сигурност трябва да бъде понесена някаква отговорност за разпространението на тази дезинформация. Най-малкото хората, през които е минала, това, което можем да направим ние, е да им отворим очите и да им покажем, че инвестирайки това време и търсейки различни официални данни, хора, статистика и документи, на които можем да се уповаваме спокойно и така да намерим истината, да им покажем, че информацията в социалните мрежи е манипулирана.
Колкото и да е масова дезинформацията, аз лично се оповавам и вярвам в една голяма разумна част от обществото, която разсъждава трезво и е наясно с нейната цел, а именно формиране на някакви настроения и мнения. Голямата част от обществото разсъждава, има критично мислене, въпросът е да го задържим, да го увеличим, да го умножим. Дано се справим, ще работим професионално, с всички професионални журналистически стандарти, утвърдени вече в БНР.“
В предаването "Време за наука" гостува проф. Васил Киров от Института по философия и социология към БАН, за да разгледа един от най-важните въпроси на нашето време: какво е бъдещето на работната сила в контекста на дигитализацията и автоматизацията? Дискусията се проведе под темата "Между машините ще ни заменят и няма хора", а професорът предостави..
В рубриката "Науката не спи" гостува Никола Кереков , който разказа за едно изумително явление в света на мравките. Той сподели как тези малки същества извършват сложни хирургически операции, напомнящи на медицината при хората. Кереков започна с подчертаване на важността на медицината за човечеството, като я определи като едно от най-големите..
Навръх Ивановден, в рубриката "Разговорът" в "Нашият ден", енергийният експерт Иван Хиновски разказа за своите впечатления от пътуванията си в Таити, Австралия и Океания, както и за срещите си с българи там. Той сподели детайли за начина на живот в тези региони и разкри любопитни факти за енергийните източници в Океания. Благодарение на своите..
В ефира на "Нашият ден" в рубриката "Темата на деня" бяха обсъдени перспективите за подкрепа, приобщаване и запазване на българското самосъзнание сред многобройната българска общност по света. Събеседници по темата бяха Райна Манджукова , изпълнителен директор на Държавната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), и Северино Кожухаров, главен..
Обещания, надежди, мечти и пожелания – декемврийските празници и посрещането на Новата година често са белязани от крайни противоречиви състояния и емоции. Семействата се събират, трапезите са в центъра на срещите, традициите повеляват. Преди официалните почивни дни напрежението и стресът бележат кулминация заради приключването със стари или отлагани..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg