Климатичната среща в Глазгоу – обещания, решения, надежди

Върховният орган за вземане на решения по Рамковата конвенция на ООН* по изменение на климата е Конференцията на страните (COP е съкращение на Conference of the parties), която се свиква всяка година, за да оцени и планира политиките за борба с изменението на климата.

COP26 трябваше да се проведе през 2020 г. но заради пандемията беше отложена за 31 октомври - 12 ноември 2021 г.

Заради срещата в Глазгоу местни и световни медии увеличиха публикациите и предаванията си, отразяващи проблемите на околната среда. Така дори и онези, които не вярват в климатичните промени, се замислиха.

• Постигнатото досега на срещата на върха за климата в Глазгоу

Целият свят е свидетел на разрушителни бедствия, подсказващи евентуалното земно бъдеще – горещини и суши в Северна Америка, пожарите в Сибир, Испания, Гърция… катастрофални наводнения в Западна Африка, Китай и Европа.

Прокрадва се обаче съжалението, че веднага щом лидерите се приберат от Глазгоу у дома – повечето от тях увеличавайки въглеродния си отпечатък по доста не еко начин – те ще се върнат към обичайните за тях безразличие, омаловажаване и отричане на климатичните промени и това, което те причиняват на Земята и на човечеството.

А времето за истински действия вече е малко, защото трябва да се направи за 10 години това, което не беше свършено предишните 30 - 40.

Георги Стефанов – ръководител на екип „Климат и енергия“ в WWF – България, и Апостол Дянков – от същия екип, разказват за постигнатото на COP26 в глобален и европейски план, както и за предизвикателствата пред България.

Целите на COP26:

1. Държавите да представят амбициозни цели за намаляване на емисиите до 2030 г., които са в съответствие с достигането на нетна нула до средата на века. За да постигнат това, страните трябваше:
- да ускорят постепенното премахване на въглищата;
- да ограничават обезлесяването;
- да ускорят преминаването към електрически превозни средства;
- да насърчат инвестициите във възобновяеми източници.

2. Адаптиране, за да се защитят общностите и естествените местообитания:
- защита и възстановяване на екосистемите;
- изграждане на отбрана, системи за предупреждение и устойчива инфраструктура и селско стопанство, за да се избегне загуба на домове, средства за препитание и дори животи.

3. Мобилизиране на финансите:
развитите държави трябва да изпълнят обещанието си да мобилизират поне 100 милиарда долара за финансиране на климата годишно до 2020 г.
Международните финансови институции трябва да изиграят своята роля за освобождаване на трилионите в частния и публичния сектор, необходими за осигуряване на глобална нетна нула.

На COP26 трябваше да се:

• финализира Парижкия правилник (подробните правила, които въвеждат Парижкото споразумение в действие)

• ускорят действията за справяне с климатичната криза чрез сътрудничество между правителствата, бизнеса и гражданското общество.

Важните постижения на COP26?

(Окончателните документи се очакват да бъдат подписани в ранните часове на 13 ноември)

• Индия обяви нулева цел за 2070 г. и заяви, че ще актуализира своите национално определени цели с ангажимент за хостване на 500 GW производство от възобновяеми източници до 2030 г. Това трябва да представлява 50% от енергийните доставки на страната.

• Над 100 нации обещаха да сложат край на обезлесяването, на териториите на най-големите от тях се намират над 85% от горите в света.

• 150 организации се съгласиха да ускорят внедряването на зелени иновации в селскостопанския сектор, а 45 държави се съгласиха да реформират политиките в подкрепа на устойчива хранителна система. Общо 45 национални лидери подписаха нова програма за действие за осигуряване на хранителни системи, които не само са с ниско съдържание на въглерод и без обезлесяване, но и които подкрепят земеделските и други производители по цялата хранителна верига, хранителни системи, които консумират по-малко вода и химикали и произвеждат по-малко отпадъци. Около една трета от цялата храна, произведена в световен мащаб, се разхищава.

• Обединеното кралство ще изисква от фирмите да публикуват документация за климатичния риск и план за преход към нетни нулеви емисии до края на 2024 г. като се появи призив това да бъде прието от всички големи икономики в света.

• Финансовият алианс на Глазгоу за Net-Zero (GFANZ - Glasgow Financial Alliance for Net-Zero), който стартира през април в стремеж да обедини световния финансов сектор в преминаването към нулеви портфейли до 2050 г. , вече представлява повече от $130 трилиона активи под управление. Алиансът представлява 40% от общите финансови активи в света спрямо 90 трилиона долара в началото на октомври. Тези активи се управляват от 450 фирми в 45 нации, от всички части на финансовата индустрия.

• Над 190 страни по конвенцията, включително Китай, Обединеното кралство, Полша, Испания, Португалия, Нидерландия, Хърватия, Северна Македония, както и институционални финансови организации, се споразумяха за мерки, които ще доведат до края на въглищата като глобален източник на енергия. Ангажиментите са вписани в „Глобална декларация за преход от въглища към чиста електроенергия“ на COP26 в Глазгоу, която обхваща постепенното отказване на въглищата от правителствата и частния сектор в развиващите се страни, уязвимите страни и някои от най-големите замърсители в света. България не е подписала документа.

• Над 40 световни лидери, включително тези, представляващи Обединеното кралство, САЩ, Индия, Китай и ЕС, подписаха нова декларация, целяща да доставят чисти и достъпни технологии и решения по целия свят до 2030 г. Декларацията, неречена „Пробив в дневния ред“ е  подкрепена от нации, представляващи повече от 70% от световната икономика, включително развиващи се страни и цели да направи чистите технологии за почистване на замърсяващите сектори достъпни и привлекателни за всички нации до 2030 г.

• Глобалният залог за метан, обявен през септември стана факт на COP26. Сега той е подкрепен от над 100 от 193-те държави-членки на ООН, включително държави от ЕС (България също) и е осигурен с над 200 милиона долара. В Глобалния залог за метан участват страни, които произвеждат около 45% от глобалните емисии на метан. Той цели да намали емисиите с повече от 50 милиона тона, според Комисията за преход на енергия. Това обаче още е доста по-малко от 130 милиона тона, които Комисията призовава да бъдат намалени, за да се приведе в съответствие с целта от 1,5C на Парижкото споразумение.**

• Китай и САЩ – държавите излъчващи най-много емисии обявиха споразумение за засилване на сътрудничеството си за действия в областта на климата и ускоряване на намаляването на емисиите през настоящото десетилетие. Двете страни обещаха да действат решително за намаляване на емисиите и запазване на целите на Парижкото споразумение.**

Междувременно, изследване на Международната енергийна агенция (IEA) твърди,че ако новите национални и коалиционни цели, обявени на COP26, бъдат изпълнени изцяло и навреме, това би било достатъчно, за да задържи повишаването на глобалните температури до 1.8°C до 2100 г.

От Конференцията за климата в Глазгоу остава обаче впечатлението, че определени политици дават грандиозни изявления, с които да ни убедят, че спасяват планетата. Думите са евтини, но реалните действия не са. Конфликтът с производителите на изкопаеми горива и други замърсяващи индустрии е нежелан от мнозина. А не са малко световните политиците по света, които дължат властта си на подкрепа от един или друг мръсен бизнес.

Климатичният срив на Земята е глобална криза и ако тази заплаха стане реалност, тя ще заличи всички други световни проблеми.

Мисълта, че биосферата може да бъде доведена заради човешки дейности в състояние, което прави по-голямата част от планетата ни необитаема, доскоро беше в сферата на фантастиката.

Но наблюдавайки как повечето правителства по света действат по начини, недостатъчни за мащабите на заплахата, на всички ни вече изглежда възможно тази катастрофа наистина да се случи.

При това доста по-скоро, отколкото учените предвиждат.

* Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата РКООНИК (на английски: United Nations Framework Convention on Climate Change, или UNFCCC) е международният договор за околната среда, ангажиран с изменението на климата е приета в Рио де Жанейро през юни 1992 г.

Конвенцията е ратифицирана от 197 страни. Протоколът от Киото, одписан през 1997 г. и влязъл в сила през 2005 г., е първото разширение на Конвенцията. Протоколът от Киото беше заменен от Парижкото споразумение през 2016 г. България ратифицира протокола на 15.08 2002 г.

** Парижкото споразумение е правно обвързващ международен договор за изменението на климата. Той е приет на COP 21 в Париж на 12 декември 2015 г. и влезе в сила на 4 ноември 2016 г.

България ратифицира Парижкото споразумение на 29.11.2016

Целта на Парижкото споразумение е да се ограничи глобалното затопляне, а неговите ключови аспекти са:

• Дългосрочна цел за температурата  –  ограничаване на повишаването на глобалната температура до доста под 2 градуса по Целзий, като същевременно се полагат усилия за ограничаване на увеличението до 1,5 градуси.

• Глобален пик и „неутралност на климата“ – страните се стремят да постигнат глобален пик на емисиите на парникови газове (ПГ) възможно най-скоро, като признават, че пикът ще отнеме повече време за страните от развиващите се страни, така че постигане на баланс между антропогенните емисии от източници и поглъщанията от поглъщатели на ПГ през втората половина на века.

• Смекчаване – Парижкото споразумение установява обвързващи ангажименти на всички страни да съобщават и поддържат национално определени цели (NDC) и да предприемат вътрешни мерки за постигането им. Споразумението предписва страните да съобщават своите NDC на всеки 5 години и да предоставят информация, необходима за яснота и прозрачност като всяка следваща NDC трябва да представлява прогрес от предишната и да отразява възможно най-високата амбиция. Развитите страни трябва да продължат да поемат водеща роля, поемайки абсолютни цели за намаляване на икономиката, докато развиващите се страни трябва да продължат да засилват усилията си за смекчаване и се насърчават да се движат към цели за цялата икономика с течение на времето в светлината на различните национални обстоятелства.

• Поглътители и резервоари – насърчава страните да опазват и подобряват, когато е уместно, поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите.

• Доброволно сътрудничество/Пазарни и непазарни подходи – признава възможността за доброволно сътрудничество между страните, за да позволи по-висока амбиция и определя принципи – включително екологична цялост, прозрачност и стабилно счетоводство – за всеки сътрудничество, което включва международно прехвърляне на резултатите от смекчаването. Установен е механизъм за принос за смекчаване на емисиите на парникови газове и подпомагане устойчивото развитие и е дефинирана рамка за непазарни подходи към устойчивото развитие.

• Адаптиране – установява глобална цел за адаптиране – за повишаване на адаптивния капацитет, засилване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта към изменението на климата в контекста на целта за температурата на споразумението. Той има за цел значително да засили националните усилия за адаптиране, включително чрез подкрепа и международно сътрудничество. Той признава, че адаптацията е глобално предизвикателство, пред което са изправени всички. Всички страни следва да се ангажират с адаптиране, включително чрез формулиране и прилагане на национални планове за адаптация, и следва да представят и периодично актуализират съобщение за адаптиране, описващо техните приоритети, нужди, планове и действия. Усилията за адаптиране на развиващите се страни трябва да бъдат признати

• Загуби и щети – признава значението на предотвратяването, минимизирането и справянето със загубите и щетите, свързани с неблагоприятните последици от изменението на климата, включително екстремни метеорологични явления и събития с бавно начало, както и ролята на устойчивото развитие за намаляване на риск от загуба и повреда. Страните трябва да засилят разбирането, действията и подкрепата, включително чрез Варшавския международен механизъм, на съвместна и улесняваща основа по отношение на загубите и щетите, свързани с неблагоприятните последици от изменението на климата.

• Подкрепа за финанси, технологии и изграждане на капацитет – потвърждава отново задълженията на развитите страни да подкрепят усилията на развиващите се страни за изграждане на чисти, устойчиви на климата бъдеще, като същевременно за първи път насърчава доброволни вноски от други страни. Предоставянето на ресурси също трябва да има за цел постигане на баланс между адаптиране и смекчаване. В допълнение към отчитането на вече предоставеното финансиране, страните от развитите страни се ангажират да представят ориентировъчна информация за бъдеща подкрепа на всеки две години, включително прогнозни нива на публични финанси. Споразумението също предвижда, че Финансовият механизъм на Конвенцията, включително Зеленият климатичен фонд (ЗКФ), ще обслужва споразумението. Международното сътрудничество за разработване на безопасни за климата технологии и трансфер и изграждане на капацитет в развиващия се свят също се засилват.

• Образование, обучение, обществена осведоменост - общественото участие и общественият достъп до информация  трябва да бъдат подобрени съгласно споразумението.

• Прозрачност, прилагане и съответствие – Парижкото споразумение разчита на стабилна прозрачност и счетоводна система, за да предостави яснота относно действията и подкрепата на страните, с гъвкавост за различните им възможности на страните. В допълнение към докладването на информация за смекчаване, адаптиране и подкрепа, споразумението изисква информацията, предоставена от всяка страна, да бъде подложена на международен технически експертен преглед.

• Глобална инвентаризация – ще се проведе през 2023 г., както и след това на всеки 5 години, а впоследствие ще оценява колективния напредък към постигане на целта на споразумението по изчерпателен и улесняващ начин. Тя ще се основава на най-добрата налична наука и нейната дългосрочна глобална цел. Резултатите от нея ще информират страните за актуализиране и подобряване на техните действия и международното сътрудничество по отношение на действията в областта на климата.