Ожесточените спорове, публични изявления и протестни акции на родители около тестването на децата, присъственото или дистанционното обучение често се състоят пред очите и с участието на самите деца. Предупрежденията на психолозите, че напрежението, страховете или гневът на значимите възрастни се предава на малките като че ли не стигат до съзнанието на родителите.
Има една съществена отлика между възприятията и реакциите при децата и възрастните. Когато зрелият човек се сблъска с опасност или заплаха във външния свят, той насочва мислите и усилията си, за да предпази семейството и най-близките си. Когато детето усети тревога, страх, безпомощност у възрастните в семейството, то отнася усещането си към външния свят. Така в очите му светът става несигурен, плашещ, опасен. Не трябва ли децата да участват във вземането на решения и да водят битки по въпроси, които ги засягат – навярно биха възразили някои. Да, трябва, но когато е по силите им да носят и отговорността за тях. Малките имат право на детство, а родителите имат задължението да им го осигурят, поемайки отговорността за важни, съдбовни решения, за които е необходим опит, зрелост и информираност.
В рубриката „Всичко за образованието“ психоложката Венета Младенова, която има и богат опит като училищен психолог, споделя, че тревожността у малките е засилена напоследък, а страховете им, свързани с важните за тях възрастни, оставят траен отпечатък върху психиката им.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя..
Културен код "Мръсно" задаваме в това издание на "Terra Култура" заедно с визуалния артист и фотограф Боряна Пандова . Нейната нова изложба е част от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
