Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Горан Георгиев: За дезинформацията у нас вратата е широко отворена

Снимка: Ани Петрова

До какво доведе дезинформацията по време на кампанията за НС? Центърът за изследване на демокрацията представи свое проучване "Пропаганда и дезинформация в предизборната кампания: основни послания и канали за разпространение". Проучването обхваща публично достъпни фейсбук страници и групи, които са били наблюдавани за периода между 14 октомври и 8 ноември 2021 г. 

Горан Георгиев, един от авторите на проучването, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“: 

Невярна информация и Covid-19

Горан Георгиев„Covid-19 е измама или силно преувеличена заплаха и следователно не са необходими мерки за ограничаване на заразата, а ваксините са опасни и могат да бъдат по-вредни от самата болест. Европейският зелен пакт пък се представя като вредящ на българската икономика, причиняващ масова безработица. Това са двете основни дезинформационни послания, които проследихме в нашето проучване и двете основни обсъждани теми в предизборната кампания за парламент. Ние знаем от предишни наши инициативи, че дезинформационните наративи, свързани с Covid-19, преобладават над научно обосновани мнения и твърдения в общественото пространство. Партията, която преобладава с такива послания, е „Възраждане“ и лидерът ѝ Костадин Костадинов. Забелязахме, че за изследвания период имаше рязък ръст в броя на последователи и интеракции.

Големият проблем е, че няма модерираща сила. Не са останали – нито сред медиите, нито сред политиците – сили, които да се противопоставят на тези послания. Също така липсва лидерство за непопулярни решения, които понякога трябва да се вземат, но правилните решения в една пандемия може да бъдат въпрос на живот и смърт. За съжаление доверието към медиите, институциите и един към друг в обществото ни е много ниско. Имаме безтегловност на медиите, властите и политиците, които не се противопоставят на дезинформацията, а дори някои от тях експлоатират проблема в своя полза.

Силите от социалните медии започват да дефинират поведението на политиците, политиките и институциите, вместо това да е обратно. Това се получава така заради липсата на лидерство и тръгването по един по-лесен път – да играеш с очакванията на хората и да потвърждаваш техните тревоги за своя собствен политически успех.

За съжаление в България липсват алтернативни методи на политика и стратегия за справянето с тези проблеми. България изключително много изостава в целия дебат за това как да защитим дискусионното пространство от зловредно влияние – както от местни актьори, така и от чуждестранни. Никога не е имало политики, които реално да се справят с тези проблеми и то от 30 години назад във времето.“

Ниско доверие към медиите и институциите

„Те сами оправдават това ниско доверие към тях, защото един Атанас Мангъров, който е основен източник и разпространител на дезинформация, получава широка платформа в основните медии и големите телевизии, които са основен фактор при формирането на мнение. Но при медиите също има ефектът на когнитивно овладяване, самите медии много често отразяват популярните нагласи в обществото, без да се опитват да ги балансират или модерират. Тук естествено и рейтингът играе роля, но трябва да говорим, че българското медийно пространство много се е влошило през последните години, защото оттук се оттеглиха много големи международни компании. Собствеността на медиите попадна в ръцете на фигури, които имат политически връзки, имат специфични бизнес интереси и медиите много често отразяват тези интереси. Да не говорим, че много медии са зависими финансово от правителството и отразяват неговите нагласи, без да го критикуват. И резултатите са налице.“

Чуйте повече в звуковия файл

Снимки – Ани Петрова, БНР и csd.bg

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Оливие Живр и Михайлина Павлова

Звукът като символ на епохата и системата

Във Френския институт в София бе представен един невероятен проект на Оливие Живр, антрополог, балканист, преподавател и изследовател в лионския университет Lumière Lyon 2.  В един прекрасен ден той тръгва по следите на звука или по-скоро по следите на известната у нас Радиоточка, която виси на стената в почти всички български домове. Той се среща с..

публикувано на 28.06.24 в 16:30
Научна конференция на тема:

Кои са акцентите в организираната от Арбитражния съд при БСК научна конференция?

На 18 юни 2024 г. в сградата на БСК се проведе научна конференция, организирана от Арбитражния съд при БСК, озаглавена "Общи въпроси на арбитражното и съдебното производство".  Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, дългогодишен консултант на  "Законът и Темида" разказа подробности от конференцията в..

публикувано на 28.06.24 в 15:15

"Започни млад": Вдъхновение за млади предприемачи

Насърчаването на младите хора с предприемачески дух да останат и да се развиват в България е от изключително значение за бъдещето на страната ни. За да задържим младите таланти в България, са необходими целенасочени усилия и промяна в нагласите и примера, който те получават. Пламен Попов, учредител и член на управителния съвет на Фондация..

обновено на 28.06.24 в 14:43
Съдът на Европейския съюз в Люксембург

Казуси от съдебната практика на Съда на ЕС

Юридическото предаване "Законът и Темида" даде начало на своята нова рубрика "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз", която се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Рубриката на програма "Христо Ботев" можете да слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа. В това издание на рубриката съдия Марияна..

публикувано на 28.06.24 в 12:40

Фестивал на сръчните ръце в село Бусинци за втори път

Днешните "Епизоди от живота" се посвещават на трънското село Бусинци, защото от днес до неделя  (от 28 до 30 юни ) там ще се проведе второто издание на "Фестивала на сръчните ръце". Събитието е посветено на вече забравени ръчни занаяти и традиции в България и Трънския регион. В трите дни на Фестивала ще има множество демонстрации на над 15..

обновено на 28.06.24 в 10:08