Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Историци и „историци“

Снимка: queenmab.eu

Историята в последно време се превърна културно пространство, в което се разгарят всякакви битки – интелектуални, академични, националистически, политически даже. Все едно сме преки свидетели на казаното от Джордж Оруел в „1984“: „Който владее миналото, владее бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото“. Сраженията за миналото са сражения за настоящето, това е ясно; но заедно с това те са сражения и за научен етнос – някак все повече губещ се в днешното време всред многобройните квази-, псевдо-, алтернативно-, мистико- и т.н. историци, които превръщат изучаването на миналото в панегирици и свободни съчинения, в приказки и митове, дрънкани наизуст.

Излизането на книгата на белгийския историк от университета в Гент Марк Бооне „Историците и техният занаят. Увод в историческата критика“ („Кралица Маб“) в този случай е абсолютно навременно, идещо да покаже, че историята хич не е лесна наука и като всяка наука тя си има своите правила и закони.

За тях – за правилата и законите – става дума в настоящето предаване разговора с проф. Александър Николов – историк, изследовател на българското Средновековие и на степните народи, проф. Георги Каприев – философ, историк на византийската и на латинската средновековна християнска философия, проф. Николай Аретов – литературовед, историк на българската литература и на Българското възраждане.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54