Изискана австрийска програма предлага този петък на своите почитатели Симфоничният оркестър на Българското национално радио. Под диригентството на Георги Димитров, срещите с когото винаги са празник не само за публиката, но и за самите музиканти от радиооркестъра, ще прозвучат Концерт за пиано и оркестър №20 в ре минор, KV 466 от Волфганг Амадеус Моцарт и Симфония №6 „Малка до мажорна“ от Франц Шуберт. Солист ще бъде младият грузинец Гиорги Гигашвили, едно от нашумелите напоследък имена в музикалните среди, определян все по-често като„феноменален пианист“.
Гиорги Гигашвили е роден през 2000 година. Учи в Консерваторията в Тбилиси при Ревас Тавадзе. От тази година по покана на Марта Аргерич продължава обучението си в Женевската музикална академия при знаменития педагог Нелсън Гьорнер. Гиорги е носител на редица престижни награди: Първа награда на международния конкурс „Lloret de Mar Fiestalonia Milenio” в Испания (2013 ), Първа награда на 4-ия конкурс за млади пианисти „Шопен“ – Тбилиси (2015), Първа награда на международния конкурс за пианисти „Шопен“ в Естония (2016), както и Втора награда на 6-ия международен конкурс за пиано в Тбилиси (2017). През 2019 печели Първа награда и специалната награда „Нелсън Фрейре“ на Третия международен конкурс за пианисти в град Виго, Испания, ръководен от Марта Аргерич.Същата година е отличен с 3-та награда и наградата на публиката на Международния конкурс за пиано „Феручо Бузони“ в Болцано, Италия. През 2021 фондация „Геза Анда“ му връчи наградата „Hortense Anda Bühre“ за един от най-младите участници на 15-ия конкурс „Геза Анда“ в Цюрих, а само преди седмици Гиорги Гигашвили победи триумфално в престижния конкурс KlavierOlymps в Бад Кисинген, Германия.
Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) пише своите клавирни концерти за най-широка публика. Да дирижира от пианото, изпълнявайки същевременно и соловата партия, е любимият му вид изява. Именно той превръща пианото от обикновен акомпаниращ инструмент (което в оркестъра по традиция се извършва от клавесин или други клавишни инструменти) в истински солист. В едно свое писмо до баща си композиторът казва: „Концертите са по средата между най-трудното и най-лесното. В тях има много блясък, те са приятни за слуха, но същевременно не се принизени до елементарна празнота: удовлетворение от тях могат да получат само посветените. Впрочем, непосветените би трябвало да са им благодарни за това“.
Двадесетият клавирен концерт, ре минор, KV 466, е сред най-популярните концерти на Моцарт. Подобно на други негови произведения, също написани в ре минор, той принадлежи към най-драматичните страници от творчеството на композитора. Първата му част подготвя патетическите страници на операта „Дон Жуан“, а третата – финала на неговата 40-та симфония. Концертът е романтичен и страстен по характер, той целият е пронизан от контрасти между драматичните и бурни теми (близки до оперния образ на Съдбата) и многостранно представената лирика – скръбна, нежна, развълнувана и хармонически светла.
Партитурата на творбата е завършена на 10 февруари 1785 година. Още на следващия ден Моцарт изпълнява концерта в залата на казино Мелгруб, като е едновременно солист и диригент. Това е първият от петте ежеседмични „Петъчни концерти“, които композиторът изнася през пролетта на 1785 година.
Бетовен цени много високо този концерт и пише за него своя собствена каденца. Авторските каденци, за съжаление, не са запазени.
Франц Шуберт (1797-1828) има девет симфонии. Първите пет от тях са написани на възраст между 16 и 19 години, когато композиторът все още не се стреми към грандиозен стил, тяхната музика до голяма степен напомня за Моцарт. Шестата симфония, до мажор, D589 е композирана в периода октомври 1817 - февруари 1818 година. Първоначално Шуберт ѝ слага заглавие Grosse Sinfonie in C (Голяма симфония в до мажор), но после отхвърля думичката Grosse и след като през 1825-6 се появява Деветата, Голяма до мажорна симфония, Шестата започва да се нарича „Малката до мажорна“.
Нито една от симфониите на Шуберт не е била публикувана или изпълнявана публично по време на краткия му живот. Възможно е някои от първите пет да са били изсвирени в училището, където той е учил и преподавал, но именно Шестата е тази, която прозвучава за първи път пред Виенската публика. За съжаление това се случва едва след смъртта на композитора. На 14 декември 1828, четири седмици след като Шуберт вече е напуснал този свят, Шестата симфония е изпълнена на открит концерт на виенското общество на любителите на музиката. През 1848 творбата прозвучава отново, заедно с Четвъртата симфония – този път в Лайпциг. Останалите симфонии се налага да изчакат до 1870-те, когато са изсвирени в цялостна серия в Кристалния дворец в Лондон.
Както по отношение на състава на оркестъра (в който все още отсъстват тромбони), така и по характера на музикалните си образи, Шестата симфония е пропита от светло, жизнерадостно настроение. Макар първата ѝ част да започва с тържествени акорди, наподобяващи стила на Бетовен, а въвеждането на алегрото в духовите да напомня за Хайдн, навсякъде е разпознаваем неподражаемият мелодичен дар на Шуберт, който обича хармонично да преминава в далечни тоналности и след това безпроблемно да се връща там, откъдето е тръгнал. Симфонията е в четири части: Adagio – Allegro; Andante; Scherzo. Presto – Più lento; Allegro moderato.
Георги Димитров е ученик на известния цигулков педагог Розенберг. Завършва Българската държавна консерватория в София със специалности оркестрово дирижиране при проф. Влади Симеонов и цигулка – при проф. Михаил Балкански. Специализира при Евгений Мравински и Арвид Янсонс в Санкт Петербург.
От 1972 Георги Димитров е диригент на Пловдивската филхармония, а от 1981 – главен диригент и директор на Русенската опера, както и диригент в Софийската опера. В периода 1990-1995 ръководи Симфоничния оркестър на Сан Марино. Награден е с най-високото отличие на Републиката – Кавалер на ордена „Санта Агата“. От сезон 1995/1996 Георги Димитров е музикален директор и главен диригент на Пловдивската филхармония. Като ръководител на Оперно-филхармонично дружество – Пловдив реализира множество проекти, турнета в страната и чужбина на състава, както и участие в откриването на Европейския месец на културата – Пловдив (1999), предавано директно по Евровизия.
Георги Димитров е дирижирал всички български оркестри и е канен като гост-диригент в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Испания, Швейцария и др. Внушителният му репертоар включва симфонични произведения, оперни заглавия, кантатно-ораториални творби. Редовно провежда майсторски класове по дирижиране и журира в международни конкурси за диригенти.
Германският вестник „Зюдкурир“ – Баден Вюртемберг, пише за него: „Трябва да споменем българския гост-диригент Георги Димитров, който поставя себе си и своето превъзходно дирижиране винаги в служба на процъфтяващата под неговите ръце музика. С деликатни движения той създава със своя „инструмент“ – оркестъра, светове от звуци и потапя слушателите в едно нереално удивление“…
Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“
Снимки: sofiaphilharmonic.com, фейсбук страница на Giorgi Gigashvili
Наскоро българската музикална сцена бе изправена пред новината, че обичаният композитор Митко Щерев ще се оттегли от сценичните си изяви. Окончателното сбогуване ще се състои на 28 октомври в зала 1 на НДК, по време на заключителния концерт "Обич и песен ". По думите на Щерев, неговото реално оттегляне от сцената е настъпило още през..
И по света, и у нас, думата "джаз" е все така "лесна за произнасяне и приятна за ухото", според Ърнест Хоупкинс, в чиято кратка статия, публикувана в "Сан Франциско Бюлетин" през 1913 година, е упомената за първи път. Думата – с цялото ѝ емоционално и смислово значение, удобно се е настанила и в календара на града под тепетата. А цветната програма,..
Виктор Теодосиев е сред най-изявените млади български инструменталисти. Той е трето поколение в семейство, посветило се на валдхорната. Възпитаник е на Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София, а в момента е студент в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в класа на именития проф. Владислав Григоров. Виктор..
" Операта на Спонтини, написана през 1807 година е спечелила известно утвърждение чрез одобрението на Вагнер, който оценява смесицата от митологизъм и трансцендентност на любовта. Творбата става още по-известна когато легендарното сопрано Мария Калас разкрива драматичния ѝ потенциал за публиката в Ла Скала през 1954 година." – четем в статия за от..
След невероятния концерт, който изнесе в зала "Сингълс" на НДК в сряда, маестро Масахико Сато , една от живите легенди на японския авангарден джаз, остава за още един (камерен) концерт в залата "Гьоте-институт – България" на ул. "Будапеща" 1 в петък вечер (25 октомври) . Вратите на залата отварят в 20.00 ч., а началото е точно в 20.30 ч. На..
Тъмната страна на "чудовището" "Телеграм" – тайни групи за детска порнография, продажба на наркотици и други незаконни дейности – коментират в..
Старата каменна сграда на Музея на анадолските цивилизации в Анкара събира една от най-богатите колекции с древни находки в света. Това е бивш покрит..
След вчерашните парламентарни избори за Народно събрание, социологът Яница Петкова от агенция "Галъп" сподели първите резултати в предаването "Нашият..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg