Въпреки влошаващата се епидемиологична обстановка в Белгия, музикалният живот в сърцето на Европа все пак продължава. Дворецът на изящните изкуства BOZAR в Брюксел бе домакин на мини-фестивал с участието на Камерния оркестър „Малер“ и норвежкия пианист Лейф Уве Андснес, който също така дирижира състава от рояла.
В три поредни вечери – от 19 до 21 ноември, музикантите изпълниха творби на Волфганг Амадеус Моцарт. Събитието е част от тригодишен проект, озаглавен „Импулсът Моцарт 1785/1786“, в който фокусът е върху произведения, написани в този изключително плодотворен за гениалния австрийски композитор виенски период. Замисълът включва множество концерти в Европа, както и два компактдиска, първият от които вече излезе на пазара през май тази година.
Посетих концертите на 20 и 21 ноември. Първата вечер бе открита с Клавирния концерт № 23 в Ла мажор, в който Андснес изпълни с голямо чувство и финес известното Adagio – една от най-мрачните страници в творчеството на Моцарт. Тъгата бе само временна и последвалото Allegro assai прозвуча с голяма енергия и виртуозност. В програмата участва и немската певица Кристиане Карг, която изпълни красивата концертна ария „Ch'io mi scordi di te“. Сопраното притежава великолепен лиричен глас и перфектна техника. Карг поднесе релефно речитатива, след което, съпроводена от Андснес на пианото, извая кантиленната част с шлифован, богат и мек вокал. Аз свързвам името на певицата с Европейския концерт на Берлинската филхармония на 1 май миналата година в разгара на първата ковид вълна и смразяващата атмосфера на празната зала. Тогава общо 15 музиканти изсвириха аранжираната за камерен състав Четвърта симфония на Густав Малер под палката на Кирил Петренко, а Кристиане Карг изпя много въздействащо сопрановото соло, описващо прелестите на небесния живот.
След паузата в BOZAR прозвуча един малък шедьовър – „Масонска траурна музика“, написан от Моцарт като член на масонската ложа в памет на двама негови събратя от организацията. Оркестърът изпълни тази специална творба с голяма тържественост и наситен, тъмно обагрен щрайх. Произведението тече пет минути в тоналност до минор, за да завърши с многозначителен мажорен акорд.
В интервю за проекта Лейф Уве Андснес споделя: „През 1785 и 1786 година става нещо необикновено в клавирния жанр. В музиката на Моцарт се усеща новаторство, свежа енергия и широта. Тогава се посяват семената на романтичния концерт за пиано, развит по-късно от Бетовен и последователите му“. Действително, последният концерт от вечерта – № 24 в до минор, прозвуча с подчертан романтичен патос. В него солист и оркестър се превърнаха в едно неразделно цяло. На бис норвежецът подари на публиката елегантно изпълнение на Рондо в Ре мажор.
Камерният оркестър „Малер“ е основан през 1997 г. и включва 45 музиканти от 20 държави. Важна роля в развитието на състава играят основателят му Клаудио Абадо и британският диригент Даниел Хардинг. Оркестърът няма постоянно седалище, а се събира за определен проект и води номадски начин на живот. Изключително приятно бе да се наблюдава ентусиазмът, вдъхновението и сплотеността, с които музикантите свиреха пред брюкселката публика. Те дори приятелски се прегърнаха след края на концерта.
На следваща вечер оркестърът, воден от концертмайстора Матю Тръскот изсвири Симфония № 38 в Ре мажор „Пражка“. В нея музикантите впечатлиха с голям устрем, виртуозност, драматична интензивност, ярки динамични контрасти. Звукът на струнната група бе кристално чист. В заключителните два клавирни концерта – № 20 в ре минор и № 21 в До мажор, Андснес и оркестърът отново демонстрираха хармоничен, елегантен и пълноправен диалог. Тридневният Mоцартов празник завърши подобаващо, с така нужното ни днес оптимистично и жизнерадостно Allegro vivace.
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в това, което правим. Най-хубавото нещо за един творец е да имаш хора, които са на твоя страна и да приемат твоята музика като тяхна си." Това сподели композиторът, пианист, аранжор и бенд лидер Васил..
A сега да станем! Шапки долу! Защото влиза един ритащ същински хард рок колос, класик. Казват, че жив класик бил онзи, дето като го срещнеш, си викаш: "Божичко, тоя още ли е жив!". Да, жив е гигантозавърът, гордо носи името Глен Хюз . Голям приятел на България и герой, който си сверява часовника с миналото в името на бъдещето. А той още го има...
В понеделник, 17 февруари, от 18 часа в концертната зала на Националната музикална академия в София ще се състои официалното представяне на наскоро издадената книга с новооткрити писма на Любомир Пипков до неговите родители от Париж. Писмата датират от края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век, когато големият български композитор е живял,..
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg