Въпреки влошаващата се епидемиологична обстановка в Белгия, музикалният живот в сърцето на Европа все пак продължава. Дворецът на изящните изкуства BOZAR в Брюксел бе домакин на мини-фестивал с участието на Камерния оркестър „Малер“ и норвежкия пианист Лейф Уве Андснес, който също така дирижира състава от рояла.
В три поредни вечери – от 19 до 21 ноември, музикантите изпълниха творби на Волфганг Амадеус Моцарт. Събитието е част от тригодишен проект, озаглавен „Импулсът Моцарт 1785/1786“, в който фокусът е върху произведения, написани в този изключително плодотворен за гениалния австрийски композитор виенски период. Замисълът включва множество концерти в Европа, както и два компактдиска, първият от които вече излезе на пазара през май тази година.
Посетих концертите на 20 и 21 ноември. Първата вечер бе открита с Клавирния концерт № 23 в Ла мажор, в който Андснес изпълни с голямо чувство и финес известното Adagio – една от най-мрачните страници в творчеството на Моцарт. Тъгата бе само временна и последвалото Allegro assai прозвуча с голяма енергия и виртуозност. В програмата участва и немската певица Кристиане Карг, която изпълни красивата концертна ария „Ch'io mi scordi di te“. Сопраното притежава великолепен лиричен глас и перфектна техника. Карг поднесе релефно речитатива, след което, съпроводена от Андснес на пианото, извая кантиленната част с шлифован, богат и мек вокал. Аз свързвам името на певицата с Европейския концерт на Берлинската филхармония на 1 май миналата година в разгара на първата ковид вълна и смразяващата атмосфера на празната зала. Тогава общо 15 музиканти изсвириха аранжираната за камерен състав Четвърта симфония на Густав Малер под палката на Кирил Петренко, а Кристиане Карг изпя много въздействащо сопрановото соло, описващо прелестите на небесния живот.
След паузата в BOZAR прозвуча един малък шедьовър – „Масонска траурна музика“, написан от Моцарт като член на масонската ложа в памет на двама негови събратя от организацията. Оркестърът изпълни тази специална творба с голяма тържественост и наситен, тъмно обагрен щрайх. Произведението тече пет минути в тоналност до минор, за да завърши с многозначителен мажорен акорд.
В интервю за проекта Лейф Уве Андснес споделя: „През 1785 и 1786 година става нещо необикновено в клавирния жанр. В музиката на Моцарт се усеща новаторство, свежа енергия и широта. Тогава се посяват семената на романтичния концерт за пиано, развит по-късно от Бетовен и последователите му“. Действително, последният концерт от вечерта – № 24 в до минор, прозвуча с подчертан романтичен патос. В него солист и оркестър се превърнаха в едно неразделно цяло. На бис норвежецът подари на публиката елегантно изпълнение на Рондо в Ре мажор.
Камерният оркестър „Малер“ е основан през 1997 г. и включва 45 музиканти от 20 държави. Важна роля в развитието на състава играят основателят му Клаудио Абадо и британският диригент Даниел Хардинг. Оркестърът няма постоянно седалище, а се събира за определен проект и води номадски начин на живот. Изключително приятно бе да се наблюдава ентусиазмът, вдъхновението и сплотеността, с които музикантите свиреха пред брюкселката публика. Те дори приятелски се прегърнаха след края на концерта.
На следваща вечер оркестърът, воден от концертмайстора Матю Тръскот изсвири Симфония № 38 в Ре мажор „Пражка“. В нея музикантите впечатлиха с голям устрем, виртуозност, драматична интензивност, ярки динамични контрасти. Звукът на струнната група бе кристално чист. В заключителните два клавирни концерта – № 20 в ре минор и № 21 в До мажор, Андснес и оркестърът отново демонстрираха хармоничен, елегантен и пълноправен диалог. Тридневният Mоцартов празник завърши подобаващо, с така нужното ни днес оптимистично и жизнерадостно Allegro vivace.
На днешния ден се навършват 66 години от гибелта на рок легендите Бъди Холи, Биг Бопър и Ричи Валенсуела . Самолетът им се разбива в Айова, по време на турне. На мястото на катастрофата и в родните им градове всяка година се организират възпоменателни събития. Този ден е наречен от феновете на рокендрола "Денят, в който музиката умря". Бъди Холи,..
Талантливата пианистка е родена в град Бургас в голям музикантски род. От съвсем малка има увлечение към сцената и на петгодишна възраст започват занимания по пиано, балет, танци и изобразително изкуство. След първия ѝ рецитал в пети клас, не закъсняват и наградите от конкурси: Aevea Piano Prize - Италия, Leopod Bellan International Music..
По традиция в периода преди Нова година Кралската опера на Валония в Лиеж предлага на публиката заглавия от по-лекия, комичен жанр. През 2024 г. това бе оперетата "Перикола" на Жак Офенбах, реализирана от Лоран Пейи. Френският режисьор е най-изявеният сценичен интерпретатор на творбите на Офенбах днес, достоен наследник на именития от близкото минало..
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg