В Ла Скала отбелязват 70 години от началото на Оперната гала на 7 декември. Виктор Де Сабата е този, който премества през 1951 г. откриването на сезона от 26 декември на 7 декември, денят на свети Амброзий, покровител на Милано. В годините на възстановяването след войната от 1947 г. Артуро Тосканини води театъра. На 7 декември 1951 г. Де Сабата открива сезона със „Сицилиански вечерни“ на Верди с Мария Калас. През следващата 1952 г. отново Калас пее в премиерата в „Макбет“.
С „Макбет“ се открива сезона и тази година под диригентството на маестро Рикардо Шайи, който завършва своята трилогия на „младия“ Верди.
Режисьор на постановката е Давиде Ливърмор, който постави и премиерата миналата година. Сценографията е дело на дизайнерското студио „Джо Форма“, костюмите – на Джанлука Фаласки. Хорът е воден от Алберто Маладзи, хореограф е Даниел Езралоф.
Програма „Христо Ботев“ ще предава директно от Миланската скала откриването на сезона на 7 декември от 19.30 часа
Първата постановка на „Макбет“ в Ла Скала е през 1867 г., във версията от 1847 г. със смъртта на Макбет.
Рикардо Шайи дирижира своята осма Гала в Ла Скала. Той започва през 2015 г. проект с трилогията на „младия“ Верди, който завършва с „Макбет“. Включва „Жана Д`Арк“ (откриването на сезона през 2015 г., с Ана Нетребко и Франческо Мели), през 2018 г. бе поставена и „Атила“ с Илдар Абдразаков в главната роля и под режисурата на Ливърмор, а сега и „Макбет“ с тримата – Нетребко, Мели и Абдразаков. Това е последната опера от т.нар. трилогия „младия“ Верди и първата по трагедия на Шекспир.
Маестро Шайи се връща в ключови моменти в своята кариера към „Макбет“. Първият му досег с тази опера е през 1975 г., когато Абадо поставя заглавието в Ла Скала (тогава Шайи е негов асистент). Дирижира спектакъл на „Макбет“ през 1983 г. в Базел с Хуан Понс и Силвия Шаш. В следващата 1984 г. дебютира в Залцбург с тази опера със знаменитите Пиеро Капучили, Гена Димитрова, Николай Гяуров и Луис Лима.
През 1987 г. Шайи отново се връща към шедьовъра в Болоня за филмовата версия на операта с Лео Нучи, Шърли Верет, Вериано Лукети и Самюел Рейми.
Резултатът от работата на артистичния екип на Давиде Ливърмор в неговия четвърти последователен проект за откриване на сезона в Ла Скала е в същата посока като предишните три – значението на силата и на властта – това е основната линия. Използва същите похвати: монументални пространства, символи и проследяване на въздействието й върху отделните герои, както и неизбежния крах. От символа на трона в „Атила“, дебнещият садизъм в разкошните стаи в „Тоска“, горящата сграда на Белия Дом в прочутото Кредо на Яго в „Отело“ – всичко това се усеща в нов контекст в постановката на „Макбет“. Изоставяйки костюмите и сценографията от епохата Ливърмор пренася действието в градската визия на нашето време.В съвременните „светилища“ на благосъстоянието и доминацията с техните лъскави небостъргачи, непоклатими, но в същото време крехки и изложени на всякакви неясни заплахи.
Градове, които предлагат множество перспективи на несъзнаваното, като във филма „Генезис“ – метафора на изгубването на себе си.
Декорите на студиото за дизайн и архитектура „Джо Форма“ съчетават култови американски небостъргачи с архитектурата на Милано, по специално емблематични сгради от началото на 20 век на Порталупи (като Порта Венециана и др.). Създава се визуален лабиринт от криволичещи улици, образ на безизходицата в умовете на главните герои.Помпозните зали на двореца са отрупани със символи на властта и шедьоври на изкуството. Между тях се намира и статуята на пантера, кореспондираща си с хищническата природа на Лейди Макбет.
Снимки: Simone Schiavone, Brescia e Amisano, Teatro alla Scala
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg