Две момчета, ученици от Кюстендил – Атанас Иванов и Станислав Тодоров, се превърнаха в последните една-две години в най-запалените застъпници за опазването на каньона на река Шегава. Ако не се сещате къде се намира този каньон, не се притеснявайте, това е нормално – малко хора го знаят. Река Шегава е приток на Струма, дълга е едва десетина километра и тече през живописна долина. За тази дълбока долина двете момчета водят битка – река Шегава и нейният каньон ги впечатляват с красивите скални образувания и дива природа, и те си поставят за цел да превърнат това място в защитена територия.
Началото е поставено през 2020 г., когато Станислав и Атанас попадат на информацията за конкурса „Застъпници за природата“ за нови защитени територии и вековни дървета, който Асоциацията на парковете в България и Сдружение за дива природа „Балкани“ организират.
Момчетата работят заедно с биолози, които проучват каньона и установяват присъствието на редки и защитени видове. В крайна сметка предложението на Станислав Тодоров и Атанас Иванов е едно от победителите в конкурса. А тази година Асоциацията на парковете в България вече внесе в Министерството на околната среда и водите предложение за създаване на нова защитена местност „Каньона на река Шегава“. Станислав Тодоров ни разказва за тази битка, но и ни води в каньона на река Шегава.
Тази история има и продължение – момчетата, които обичат природата, в края на годината получиха още едно отличие – тяхната идея каньонът на река Шегава да бъде обявен за защитена територия, им донесе и отличието на публиката в годишните награди на Българска фондация „Биоразнообразие“. Инициативата за създаване на нова защитена територия „Каньонът на Шегава” стана победител в категория „Най-успешна кампания“ с 515 гласа. А Атанас Иванов разказва не само за красотата на каньона, но и за това как се става застъпник за природата.
Снимки: Българска фондация „Биоразнообразие“
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
