Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Хор „Бодра смяна“ – една вълшебна приказка във вечното настояще

Хор „Бодра смяна“ за началото
Снимка: bodrasmyana.bg

Един от най-известните и обичани български хорови състави, който винаги бива разпознат със своите майсторски и емблематични изпълнения не само от меломаните у нас, но и от ценителите на високото изкуство по целия свят, отбелязва през 2021 г. достолепните 75 години от своето създаване. Това е „Бодра смяна“ – не само първият български детски хор, получил световно признание и известност, но и най-старият детски певчески състав, с който се поставя началото на системното школувано детско хорово пеене у нас. Разбира се, в исторически план, в България съществува практиката на ученически състави, които участват в различни мероприятия, свързани с църковните или светски празници, но тъкмо „Бодра смяна“ се явява съставът, който от самото си начало отговаря в пълна степен на разбирането за понятието „хор“, и който издига детското хорово пеене до непознати дотогава висини и изключително обогатява съвременната ни музикална култура.

„Бодра смяна“ възниква в края на 1946 г. като наследник на широко известния по онова време „Хор на софийските славейчета“, създаден от музикалния педагог и диригент Бончо Бочев, който застава начело и на новосформирания състав, за да го ръководи почти до края на земния си път.

„Бодра смяна“, 1985 г.
„Хорът се разви невероятно бързо. Само пет-шест месеца след основаването си през май 1946 година, той е национален първенец... Отговорните задачи, които често се възлагаха на Бодра смяна, бяха основната причина за приказно бързото развитие и израстване на колектива. Трябва да наблюдава човек отблизо тези деца, когато се готвят за подобни задачи, за да разбере как това ги мобилизира и какви сили могат да развият те, с какво търпение и упорство работят, с какъв жар се включват в изпитите, които определят представителните групи. Всички подобни участия… и особено тези задграничните, дават най-силен тласък в художественото и възпитателно развитие на „Бодра смяна“.
(Бончо Бочев из интервю за БНР)



Изключително бурното развитие и напредък на състава, още в първите две десетилетия от неговото съществуване, привлича все повече професионални музиканти, за да допринесат за художественото израстване на малките певци както по отношение на изпълнителската техника, така и на естетическия вкус. И съвсем естествено, на първо място, това е дъщерята на Бончо Бочев – Лиляна Бочева, която от средата на 60-те години на миналия век активно поема заедно с баща си работата в хора, а високото изпълнителско майсторство позволява в репертоара да се включват творби от Ренесанса до съвременността, при това далеч надхвърлящи хоризонта на т. нар. музика за деца. Това привлича и вниманието на българските композитори, както класици, така и от по-новите генерации, които често пъти започват да пишат произведения, специално създадени за състава, или пък да правят обработки на свои творби, за да ги приспособят за изпълнение от бодросменците.

„Бодра смяна“, 2019 г.
Пример в това отношение представлява и творческото приятелство между композитора Тодор Попов и „Бодра смяна“, което той изразява и чрез думите си: „Много от моите песни, които съм написал, са написани или специално за „Бодра смяна“, или пък са намерили най-добро изпълнение в „Бодра смяна“, и това датира още от най-ранно време, когато аз току-що се бях запознал с Бончо Бочев, току-що беше основана „Бодра смяна“ и даже малко преди това, с хора на „Софийските славейчета“. Между многото песни, които са пяти от „Бодра смяна“ у нас, а и извън границите на България, аз бих искал да отбележа няколко, които са по-тясно свързани с хор „Бодра смяна“ – това са „Акварел“– една песен, която аз много обичам, и която песен звучи в изпълнение на „Бодра смяна“ изключително хубаво… друга песен е „Баркарола“ – и двете писани по времето, когато Бончо Бочев беше жив... Бончо Бочев звучи наистина с епитета „Незабравим“.
 


Неслучайно през изминалите 75 години за „Бодра смяна“, за създателя Бончо Бочев, за неговите следовници, най-вече в лицето на дъщеря му Лиляна Бочева и за десетките успехи, постигнати от състава е писано много, правени са радио и телевизионни предавания, множество аудио и видеозаписи. През школата на „Бодра смяна“ преминават стотици деца, много от които впоследствие се утвърждават като изявени професионалисти не само в музиката, но също така в киното, театъра, музикалната наука и публицистика, както и в различни сфери на живота извън изкуството.

„Бодра смяна“ - днес

На 14 декември от 19.30 ч., в „Студио „Музика“ екипът на предаването ще се опита да изгради своеобразен мост между славното и незабравимо минало на хор „Бодра смяна“, оставил златни страници в историята, и неговия съвременен облик. Изграждането на този мост е не само с музикални илюстрации от прекрасни и незабравими изпълнения на състава, но и с гласовете на някои от ярките личности, свързали творческия си път с бележития хор. Това са създателят Бончо Бочев, композиторите Тодор Попов и Васил Казанджиев, а така също и гласовете на хористи от различни поколения, имали щастието да бъдат част от миналото и настоящето на „Бодра смяна“: Таня Доганова – дългогодишен хоров диригент и кинорежисьор-документалист, една от хористките, приета в „Бодра смяна“ още от самото му основаване през 1946 г., музикалните теоретици и редактори в програма „Христо Ботев” Наталия Илиева и Елена Хубанова, Михаела Попсавова – тясно свързала живота си с певческото изкуство като съпруга на един от доайените на съвременната българска диригентска хорова школа проф. протопсалт Мирослав Попсавов, Георги Начев – един от солистите на „Бодра смяна” през 80-те години на XX век, както и главният диригент на състава от 2010 г. до момента Александър Кочков.


„Бодра смяна“ с „Детския хор на България“
Снимки: bodrasmyana.bg, Василка Балевска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05