Оперната вечер на програма „Христо Ботев“ е посветена на светлата памет на Едита Груберова – една от най-ярките звезди на световния оперен подиум в последните около пет десетилетия. На 23 декември прекрасната примадона – обичана и аплодирана в продължение на половин век на всички големи оперни сцени, трябваше да отпразнува юбилейния си рожден ден. Случайна травма на главата след падане се оказа несъвместима с живота. Груберова напусна този свят в Цюрих на 18 октомври – три месеца преди да навърши 75 и само две години и половина, след като официално се сбогува със сцената през пролетта на 2019 г. Тази мила, скромна, изискана и очарователна певица от Словакия остава в паметта на ценителите на изкуството с една от най-достойните кариери в историята на операта от втората половина на ХХ и началото на ХХI век. Дебютирала на оперна сцена едва на 21, и след 70-ия си рожден ден тя продължаваше да пее. Всеки месец изнасяше по няколко рецитала, не спираше да играе главни партии на престижни европейски сцени.
В ангажиментите ѝ за юбилейния ѝ сезон (2017-2018 г.), когато Груберова чества впечатляващите 50 години на сцената, имаше спектакъл на „Норма“ във Варшава, в който тя бе главната героиня; рецитали в Миланската Скала и Виенската Държавна опера; изключително предизвикателната партия на Елизабета от „Роберто Деверьо“ на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен; още рецитали в престижни европейски зали, после отново „Роберто Деверьо“ – този път в Унгарската държавна опера, а през април и май 2018 г. – Лукреция от „Лукреция Борджа“ на Доницети, отново в Баварската държавна опера. Последният спектакъл в живота й бе на същата сцена в Мюнхен - „Роберто Деверьо“ на Доницети, след който Груберова бе аплодирана от публиката повече от 10 минути.
След новината за смъртта ѝ колегата от британското издание „Грамофон“ Дейвид Патрик Стърнс отбеляза, че „нито един съвременен лирико-колоратурен сопран не е имал толкова висококачествен и дълъг вокален живот като Едита Груберова“. Според авторитетния критик Груберова в много отношения е била полярната противоположност на Калас, постигайки драматична достоверност чрез по-леки вокални средства.
В интервю с Джанкарло Ландини, публикувано в италианското списание „Опера“ преди няколко години, Груберова се съгласява с неговото предположение, че най-голямото ѝ постижение е фактът, че е успяла да постигне най-голяма изразителност в централния регистър на гласа си: „За мен винаги е било лесно да пея най-високите тонове“ – казва певицата. „От времето, когато учех в Консерваторията покорявах височините и това не ми струваше нищо. Преподавателката ми веднага ме определи като колоратурен сопран. Високата постановка на гласа ми беше естествена. Но се наложи да завоювам центъра, трябваше доста да поработя над неговата изразителност. Всичко си дойде на мястото в процеса на творческо съзряване.
- Как продължи кариерата Ви?
След Царицата на нощта в живота ми имаше среща с огромно значение – срещата с Цербинета от „Ариадна на Наксос“. За да въплътя тази удивителна фигура от театъра на Рихард Щраус ми се наложи да измина дълъг път. През 1976 г., когато изпях партията под палката на Карл Бьом, гласът ми беше много свеж. Днес той все още е съвършен инструмент, но през годините се научих да се съсредоточавам върху всяка отделна нота, за да извлека от нея максималната изразителност, драматична сила и проникновеност. Научих се правилно да построявам звука, да намирам опората, която гарантира качеството на гласа ми, но – най-важното, с помощта на всички тези открития се научих по-дълбоко да изразявам драмата“.
През 1993 г. в разговор с британския критик Хю Канинг, публикуван на страниците на списание „Грамофон“, Груберова споделя: „Колкото по-високи са тоновете, толкова по-добре се чувствам… Гласът ми определя репертоара ми. Имало е диригенти, които са ми предлагали „Силата на съдбата“, Императрицата в „Жената без сянка“… уверявам ви – известни диригенти! Но аз винаги им казвам: питайте гласа ми“.
Едита Груберова може и да не откри приживе тайната на вечната младост – физическа и вокална, но със сигурност надмина почти всички свои знаменити съперници.
Гласът ѝ ще звучи в оперната вечер (18 декември от 20 часа) във фрагменти от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, „Лучия ди Ламермур“ и „Мария Стюарт“ на Доницети, „Капулети и Монтеки“ на Белини, „Риголето“ на Верди, „Хофманови разкази“ на Офенбах и, разбира се – коронната ѝ Цербинета от „Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус.
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна музикална кариера, Ник Кейв ще изнесе на 19 август в Античния театър в Пловдив своята първа интимна среща с българската публика. Австралийският музикант, артист, композитор, поет и писател пристига,..
Американската траш метъл група Megadeth обяви, че се оттегля от сцената и че предстоящият ѝ албум ще бъде последен. Групата планира прощалното си турне през 2026 г. Това съобщи в изявление основателят и фронтменът Дейв Мъстейн . Мъстейн заяви, че повечето музиканти не успяват да си тръгнат по начина, по който искат, и че точно в такава..
16 август 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен). Изпълнява..
На 23 и 24 август в подбалканското село Антон ще се проведе третото издание на фестивала за съвременна музика "Мишовите звукови пейзажи", посветено на композитора и пианиста Михаил Големинов. За тазгодишното издание на фестивала е разговорът в "Нашият ден" с Анжела Тошева , пианист, педагог и артистичен директор на фестивала. Михаил..
В последните години се наблюдава засилен интерес към българския фолклор. В предаването "Какво се случва" темата коментираха телевизионният водещ и певец Даниел Спасов и радиоводещият, хореограф и певец Ивайло Маджаров. Маджаров сподели, че съществуват много фестивали, празници, събития, свързани с народната песен, и места, в които изява получават..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
В рубриката "Семейно рецепта" черпим вдъхновение от Международния кулинарно-фолклорен фестивал "Банатски вкусотии – традициите на моето село", който..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg