От другата страна на музейната витрина

И тази година пандемията попречи на реализацията на много музейни проекти и прояви. И за да не се наруши трайно връзката с публиката, много от музеите организираха виртуални обиколки за разглеждане на експозициите и експонатите в интернет пространството. Какво е чувството, когато музеят „гостува“ в нашия дом чрез съвременните средства за комуникация? Променя ли се отношението на посетителя към музея и кой кого преоткрива – посетителят музея или музеят своята публика..? И какво остава скрито зад музейните витрини?

Тодор Петев гостува в предаването и да сподели своите наблюдения и изследвания по тези теми. Той е магистър по философия и има докторат по изкуствознание от университета Принстън, САЩ и е преподавал история на изкуството в няколко американски университета. Работил е и като изследовател в отдела за европейска живопис в музея Метрополитен в Ню Йорк, както и в отдела за редки книги на университетската библиотека на университета Принстън. Специализирал е и история на книжната илюстрация в Католическия университет в Лувен, Белгия. Четири години е преподавал като главен асистент и във Факултета по науки за образованието и изкуствата (ФНОИ) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тодор Петев е един от създателите на фондация „Моят музей“. В много от своите публикации той анализира различни аспекти от музейната дейност, връзката между музеите и публиката и още много други теми.

Преди няколко месеца пред музейната колегия беше представена и неговата най-нова книга, написана в съавторство със Зорница Христова – „Един ден в музея“. Със закачливите си истории и оригиналните илюстрации на Сияна Захариева, книгата е много подходящ музеен пътеводител за деца, родители и учители. По време на интервюто г-н Петев прочете два кратки откъси от нея.


Гатанката за слона, от д-р Петър Берон, авторът на Рибния буквар:
„Преди два века д-р Петър Берон искал да напише буквар, в който да разкаже на българите за невиждано от тях животно. Може ли да познаеш кое е то ?
Костюмът му е черникав, а височината осем лакти; има голяма глава, очи дълголики, врат къс, уши дълги, два зъба големи като на дива свиня, и между тях един сопол що го провеся кога ще чак до земята…“
Може ли да си представиш, че описаното животно е слон?!“


Историята на Бъбривата солница:
„Позволете да Ви се представя! Сигурно няма да обърнете внимание на една проста солница, даже понякога удряте моите сестри по масата… но без мен, или по-точно без солта, историята нямаше да бъде същата! Но преди да стигнем до МОИТЕ подвизи, нека ви разкажа нещо. През 1949 г. трима братя – Павел, Михо и Петко Дейкови – копаели глина близо до Панагюрище. Изведнъж открили безценно златно съкровище! Можели, разбира се, да го продадат и да станат богати като царе. Те обаче постъпили честно и го занесли в музея – защото древните съкровища правят по-богати всички: не само на злато, но и на познание за самите нас, за нашето минало. За такива хора казват, че са солта на земята. Уж обикновени, но без тях всичко би се разпаднало!
Преди хиляди години солта решила голям проблем на древните хора… развалената храна! Осоленото месо се запазва по-дълго… и не е нужно да ходиш на лов всеки ден! Когато не трябвало да ловуват всеки ден, хората имали време …да създават красоти и удобства!“