„Здравето на хората зависи и от здравето на екосистемите – казва Ния Тошкова, която изследва как климатичните промени влияят върху прилепите. – Прилепите са ключови видове за здравето на екосистемите ни.
Насекомоядните прилепи често поглъщат близо 100% от собственото си тегло на нощ, като в менюто им влизат голям брой видове членестоноги селскостопански вредители. Като се вземе предвид многочислеността на колониите им, няма да е пресилено да заключим, че прилепите осигуряват биологичен контрол в континентални мащаби.
Освен това, те опрашват и разпространяват семената на над 1000 вида растения.
Ако прилепите ще изчезнат, Европа ще загуби 40% от селскостопанската си продукция.
Освен това, ако избием прилепите, техните вируси ще се прехвърлят към други бозайници, например гризачи, които ще пренасят заразата към човека.
Затова е важно да знаем как климатичните промени ще променят местообитанията на прилепите.“
Ния разказва и какво кара един изследовател да влезе в пещера и да прекарва вътре часове и дори дни, изследвайки прилепите, които са сред най-дълголетните бозайници и живеят 10 пъти повече от бозайници със сходни размери.
Тя споделя, че работата ѝ носи тръпката на откритието, на досега до места, в които преди не е стъпвал човешки крак и описва научната работа като вълнуваща и възможно най-далече от рутината, риска от прегаряне или апатията.
Ния Тошкова разказва и как докторантската програма на фондация „Карол Знание“ подпомага работата ѝ като изследовател и какви изненади подготвя Националният природонаучен музей през следващата година.
Ния Тошкова e докторант към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Дисертацията ѝ изследва как климатичните промени се отразяват на прилепите. Има опит в изследователски групи на Института Макс Планк и Смитсониън в Панама, Хаваи, Германия, Индонезия и Франция. Подкрепена е с престижните докторантски стипендии на Фондация „Карол Знание“ и Българска фондация „Биоразнообразие“. Ния е посланик на климатичните промени.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
