Прочути вокални цикли – „Зимен път“ от Шуберт

„Зимен път“ по стихове на Вилхелм Мюлер е последният голям вокален опус на Шуберт. Той е типично романтична творба – с идеята за самотата и страданието. В този цикъл, за разлика от „Хубавата мелничарка“, то е доведено до краен предел. Сюжетът тук е условно понятие: няма интрига, кулминация, финал в общоприетия смисъл; по-скоро това е едно постепенно развитие на първоначалната душевна болка, драматичен монолог на поета, чиято любов е разбита, чувствата му са погълнати от грубия практицизъм на действителността. В зимната нощ поетът се отправя на път – дойдох чужденец и чужденец напускам. Като трепетни миражи минават крехките спомени за месец май, когато той е пристигнал, подмамен от пролетните аромати, за да се ожени за любимата девойка. Зимният път е свързан с края на мечтите и надеждите.

Неколцината приятели на Шуберт, които са имали привилегията да чуят за първи път от него творбата, са били доста потиснати от мрачното настроение, от липсата на светла искрица. Самият композитор е твърдял, че тези песни са го задоволили повече от всичко, което е написал, защото напълно се е слял с поетичните образи. Бил е убеден, че след време всички ще споделят това негово усещане. Смятал е, с право, че изпълнителят трябва да бъде обсебен от творбата.

Йонас Кауфман, в чието изпълнение ще прозвучи цикълът на 6, 13 и 20 януари, наистина е обсебен от него. На пианото е Хелмут Дойч.