Кои образи и събития не успяха да изградят българските медии през 2021-ва и защо разказите им остават недовършени, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Весислава Танчева, специалистът по комуникации.
„Българските медии се държат като регистратори и ретранслатори на някаква информация, която възниква и се случва, а някакви хора само ни ги съобщават. Анализа на тази информация я оставят на аудиторията, но ролята на медиите не е само да съобщават, а и да анализират информацията. За съжаление различните гледни точки, често от хора с пристрастия, рядко довършват една започната история от медиите. Недовършването на която и да е история често нанася големи щети. Пример за това е недовършената история за пандемията и именно на това дължим ниското ниво на ваксинация в България и високата смъртност като последица от това. Връзката между тези две парченца информация и цялата логическа верига, която води назад до лошите управления на кризата, политическите решения, вместо медицински такива – всичко това присъства със заглавия и лични мнения в медиите, но никой никога не си даде труд да събере цялата картина и налична достоверна информация и да каже: „В следствие на всичко това направихме следните изводи.“
Това не се случва само с пандемията, а и с политическите новини в България – цяло поколение израсна с недовършените изречения и истории на медиите. Говорим за корупция или някаква реформа, или за проблеми със спекула, инфлация, но нямаме конкретен отговор от екраните на въпроса „Защо“. Информацията се представя по такъв начин, че аудиторията губи представа какво да изисква от медиите и политиците и забравя, че трябва да търси края на историята. Дали това е недостатък само на медиите, аз дълбоко се съмнявам. Защото медиите са това, което техните собственици ги правят да бъдат. Как да бъдат накарани да спазват журналистическите стандарти или поне да довършат една важна за обществото история?
Дори и извън политиката има примери като този с дядото, пребил внучето си. Пак нямаме отговор на въпроса „Защо“ и как се стигна до това. В най-добрия случай, но много циничен, може да получим разплакана майка, която не е подозирала, че родителите ѝ могат да постъпят така или някоя съседка, която да каже, че не е забелязала проблеми преди това. А всъщност, отговорите трябва да се търсят много по-надълбоко – в социалната функция на обществото. Такъв разказ нямаме. Вместо него имаме отговори само на въпросите „как“ и „къде“.“
Недовършените истории в политиката
„За съжаление, когато става дума за политиците, медийните истории са изцяло незавършени. Един от примерите е случаят с „Автомагистрали“. Обществената съвест е покрита с дебел мазол и е нужно някакво изключение от правилото, което за „Автомагистрали“ може да е свидетел, който иска да говори, да вземе наистина да проговори. Защото този човек, заради когото се караха прокуратурата и МВР, не е единственият замесен. Изключение от „правилото“ за работа на нашите медии би било, ако в този случай някоя от тях бе започнала да задава паралелни въпроси, например на банковите служители, които са позволили толкова пари да бъдат изтеглени в брой. ДАНС е била уведомена за тегленето на тези пари, защо никой не пита хората, които са знаели. И най-вече – къде изчезнаха тези милиони? Това е една огромна недовършена история на медиите. Другата недовършена история е тази за Борисов, пачките и кюлчетата. И всички големи частни телевизии, включително и обществената, сякаш много внимават някой да не направи връзка между тези две истории. Освен това, като говорим за г-н Борисов и как прокуратурата не намери за нужно да го пита кой е човекът, който шест пъти е влизал и излизал от спалнята му в продължение на две години, а той твърди, че знае кой е, та защо прокуратурата не изиска данните от Националната служба за охрана (НСО)? Веднага ще разберат коя е тази клета женица, която шест пъти е редила шкафчето му. Нима в дневниците на НСО няма данни кой влиза и излиза в държавните резиденции? Аз много бих се притеснила, ако е така. Ето още една незавършена история от медиите, но и от прокуратурата.“
Зад историята на Пламен Георгиев
„И тук медиите са длъжници на аудиторията си, защото девет от десет души ще ви кажат, че той е уволнен от КОНПИ заради незаконната му тераса, но това не е вярно. Уволниха го, защото „изпра“ Пеевски, а също и му залепи етикета „вечно чист и недосегаем“ през фразата „Той е най-проверяваният и най-чистият човек, или има много добри адвокати“. Но тази фраза е абсурдна и никоя медия не разказва какво стои зад нея. Защото сигналът срещу Пеевски, който е подаден в КОНПИ през януари 2018 година, е за начина, по който Пеевски и майка му през 2015-а – 2016-а са си купили медии за 80 милиона. А отговорът на КОНПИ, заради който Пламен Георгиев беше по-късно уволнен, не беше „Защото човекът е почтен“, а защото беше казал, че всички институции са проверявали Пеевски през 2014-а, следователно той е ок! Но това не е отговор, защото дори и Пеевски през 2014-а да е бил „ок“, това не гарантира, че е „ок“ през 2015-а, 2016-а и до ден-днешен. Значи ли, че след като Пеевски и майка му са били проверявани през 2014-а, те след това не са могли да извършат финансови престъпления, укриване на данъци и т.н. през следващите години – това е логически абсурд. А Пеевски днес, санкциониран по „Магнитски“, седи на първия ред в българския парламент. Каквито и реакции да има от останалите партии в НС или от неправителствени организации срещу това, тези реакции се разбиват в бездействието на българската прокуратура. Тя не се задейства нито когато има сигнали, нито когато има основателни подозрения за корупция или използване на влияние. И Пеевски е просто метафора за процесите, които наблюдаваме у нас. За съжаление това е най-неразказаната история от нашето съвремие – как бездействието на една институция е в състояние да омаловажи усилията на всички останали институции в една държава. И как е възможно, без обществото да съзнава това, един човек, заедно с група хора около него, да се окажат абсолютно всесилни и безотчетни пред света, не само в България. Връзката между неработещата прокуратура и изпразнените джобове на българските граждани не е направена от никого и това е една от големите отговорности на медиите днес, защото те са очите и ушите на гражданите.“
Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..
На 5 юни ще бъде отбелязан Световният ден на околната среда. От 2 до 6 юни Министерството на околната среда и водите провежда у нас инициативата "Зелена седмица". В деня на откриването на изложбата "Подводна вкаменена гора" в Националния природонаучен музей във "Време за наука" гостува проф. Нешо Чипев. Проф. Чипев е участник в..
Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..
Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg