Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Христофор Караджов: Асанж винаги ще е лесна жертва

Снимка: sbj-bg.eu

Тази седмица британски съдия блокира екстрадицията на създателя на "Уикилийкс" Джулиян Асанж в САЩ. Какво е журналистика „на ръба“ – онази разобличаваща правителства и политици журналистика, която не се вписва в стандартите? Всичко ли може да се публикува? Журналист ли е Джулиян Асанж и защо "Уикилийкс" разделя до ден-днешен журналистическите организации по света, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет.

„Когато "Уикилийкс" пуснаха първите си големи разкрития от Ирак, всички помним онзи смразяващи кадри с де факто разстрела на двамата журналисти от хеликоптер на американските сили. Тогава Асанж изглеждаше като герой, въпреки че и тогава имаше много възражения, че той пуска толкова много нередактирана информация. Това, което даде някаква достоверност на материалите и го спаси по онова време, бяха големите издания „Ню Йорк Таймс“ и „Гардиън“, които бяха проверили информацията.“

Журналист или информатор е Асанж

„Вярно е, че главният редактор на „Ню Йорк Таймс“ нарича Асанж информатор, а не журналист, но това е, от една страна, заради една специфична ревност, защото така наречените "традиционни медии" загубиха доста от позициите си в битката с нерафинираната информация на "Уикилийкс". Да не забравяме все пак, че традиционните разследващи журналисти смятат, че изсипването на сурова информация не е журналистика наистина, че суровата информация трябва да бъде проверена, преработена и да бъде поставена в контекст. Чак тогава може да бъде споделена с публиката. Разбира се, тук идва вечният аргумент и подозрението, че традиционните медии, филтрирайки информацията, играят друга игра – едва ли не в полза на правителствата. Аз лично бих пуснал такава информация, ако съм главен редактор на голямо издание, въпреки че със сигурност бих получил веднага обаждане от Пентагона, които ще ме убеждават да не я пускам. Това е без съмнение. И това се е случвало на „Ню Йорк Таймс", по повод страхотните им разследвания за затворите на ЦРУ по времето на президентите Буш и Обама. Тогава един от техните журналисти беше заплашен, защото, ако едно правителство, в случая американското, иска да упражни някакъв вид репресия върху журналист, то има достатъчно закони да го направи. Включително през Закона за шпионажа, който е от 1917 година и който никога не е използван до този момент срещу журналисти, а сега го вадят срещу Асанж.“

Държавна тайна или в полза на обществото

„Институциите винаги казват, че нещо е държавна тайна, просто за да си запазят собствения интерес. Но ето, например разследването на Саймън Хърш за клането в Ми Лай в края на 60-те години, извършено от американската армия. Неговото разследване обаче е изградено от разговори с хора, които са били в ротата, извършила клането. Обикаля из целите Съединени щати, за да говори с тях един по един. След като събира всички интервюта, достига и до официалните доклади в Пентагона. След публикуването на това разследване, то направо „гръмва“ и много хора са изпратени в затвора за извършените престъпления. Това е нещо съвсем различно от това да получи в пощенската си кутия докладите на армията и да ги изсипе на публиката, каквото се случва с "Уикилийкс". Когато си направил проверка, обиколил си, говорил си с хора, когато журналистът си свърши работата задълбочено, тогава вече едно демократично правителство и държавата не може да каже, че нещо е военна тайна и ние ще съдим журналиста по закон от 1917 година. Затова и аз съм за дълбоката, качествена журналистика, срещу която едно демократични правителство няма какво да направи. Асанж е лесна мишена, защото нещата, които прави, не са по правилата на качествената журналистика. Друг е въпросът, че действията на правителството срещу него са опит за сплашване и много организации подкрепиха Асанж. Самото отношение към него е твърде агресивно и няма как да се хареса на всеки, който цени свободата на словото. Но аз продължавам да правя уговорката, че информацията не трябва да бъде пуска в суров вид, защото това води до хаос. Разбира се, хората, които разследват такава информация, трябва да са от много места, а не монополисти от „Гардиън“ или „Ню Йорк Таймс“, защото не е редно толкова мащабни разследвания да са затворени по такъв начин – в една или две медии. Трябва да има всякакви независими организации и консорциуми, които участват в тях, за да е гарантирана независимостта на разследването.“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Импулсът в мен: Новогодишни обещания

Темата на подкаста "Импулсът в мен" този път са новогодишните обещания – успяваме ли да ги спазим? Най-ранните известни новогодишни обещания били тези, направени от древните вавилонци, които обещавали пред владетеля да изплатят дълговете си и да върнат взетото назаем. Но защо тази древна практика се проваля толкова често? Според..

публикувано на 06.01.25 в 14:51
Максим Делчев, Ана-Мария Кръстева и Вартануш Топакбашян

Светлината от празниците Ханука за евреите и Рождество за арменците

На 25-ия ден от месец Кислев по еврейския календар, в продължение на осем дни еврейската общност по целия свят празнува Ханука – празникът на светлината. През отминалата 2024 г. той започна от залез слънце на 25 декември и продължи до нощта на 2 януари тази година. Това е един от най-важните еврейски празници. В продължение на 8 дни във всеки..

публикувано на 06.01.25 в 13:15

Богоявление и Ботев – празник и памет в Калофер

На 6 януари, един от най-светлите християнски празници - Богоявление, отбелязваме 177 години от рождението на Христо Ботев по нов стил. В рамките на рубриката "Коментарът"  в предаването Terra Култура, екипът направи директно включване от Калофер с колегата Димитър Владимиров от Радио Пловдив. Калофер, родният град на великия поет и революционер, на..

обновено на 06.01.25 в 12:51
Булка от село Рибново

Достъпът до култура в българската действителност

Достъпът до култура е предизвикателство в българската действителност. Какви отговори и предложения ни дават изследванията на средата и представителите на културния сектор и какво предстои през новата 2025 година – разговор в "Нашият ден" с Янина Танева , основател на "Фабрика за идеи". Танева подчертава пряката връзка между достъпът и..

публикувано на 06.01.25 в 11:42

Голямата тема за новите храни

Отглеждането на насекоми за агроиндустрията все още звучи екзотично в българското общество, но темата за новите храни става все по-актуална. Рубриката "Зелените новатори на България" на предаването "Нашият ден" представя Мария Александрова , която ръководи проектите за иновации и устойчивост в Nasekomo – високотехнологична компания,..

публикувано на 06.01.25 в 09:43