Първият за тази година концерт на радиосимфониците ни отвежда в необятния и прекрасен свят на руската музика. Под диригентството на Марк Кадин и под наслов „Руска зима“ ще прозвучат две знакови творби от руската музикална класика: Концерт за пиано и оркестър №4 в сол минор от Сергей Рахманинов и Симфония №6 в си минор, „Патетична“ от Пьотр Илич Чайковски. Солист ще бъде великолепният български пианист Людмил Ангелов, за когото това е първо изпълнение на Четвъртия концерт на Рахманинов в цялата му досегашна кариера.
Голямата пауза между написването на третия и четвъртия концерт не може да не е дала отражение върху стилистичната цялост на произведението. Четвъртият концерт носи отпечатъка на „преходно“ време в развитието на автора. С някои свои страни той се доближава до двата предшестващи го (особено Третия), но същевременно в него изпъкват отчетливо и някои нови черти, набелязани малко преди това в етюдите-картини и Втората соната. По свежест на мелодическата изобретателност, широта и напрежение на симфоничното развитие, Четвъртият клавирен концерт на Рахманинов отстъпва на двата предхождащи го. В същото време в него се забелязва израстване на стила на композитора: стремеж към строга сдържаност на израза, понякога твърдост, графичност на музикалното писмо, засилване на тъмните, мрачни тонове, които понякога придобиват зловеща окраска. Тази творба може да бъде наречена най-автобиографична и противоречива. Днес концертът съществува в три различни версии. След неудачната премиера Рахманинов прави някои поправки, преди да публикува концерта през 1928 година. После при продължаваща липса на успех отново преоценява творбата и я преиздава през 1941 година. Концертът е посветен на Николай Метнер, който на свой ред посвещава втория си клавирен концерт на Рахманинов. Четвъртият концерт на Рахманинов вероятно е най-малко известен от всички клавирни концерти на композитора, но в Русия тази творба се е изпълнявала доста често.
Работата над творбата е предшествана от дълъг подготвителен период. Още през 1889 година Чайковски замисля нова творба и в писмо до княз Константин Романов казва: „Ужасно ми се иска да напиша някаква грандиозна симфония, която да бъде нещо като завършек на цялата ми композиторска кариера... Неясният план за такава симфония отдавна зрее в главата ми, но е нужно стечение на множество благоприятни обстоятелства, за да може той да бъде приведен в изпълнение. Надявам се да не умра, без да съм изпълнил това свое намерение“
Първоначално композиторът замисля симфония в ми бемол мажор, наречена „Живот“. Той работи над нея през пролетта и лятото на 1891, но оптимистичната концепция на творбата го разочарова и Чайковски се отказва от нея. Мисълта за голямо симфонично произведение обаче продължава да назрява и на 11 февруари 1893 Чайковски пише на В.Л. Давидов:
„По време на пътешествието ми дойде мисълта за друга симфония – този път програмна, но с такава програма, че да остане загадка за всички! Нека се чудят и гадаят, а симфонията ще се нарича просто „Програмна симфония“. Самата програма е пропита от субективност и нерядко по време на странстването ми, съчинявайки я мислено, аз много плачех. Сега, едва завърнал се, седнах да пиша ескизите и работата ми потръгна така бързо, че скоро, най-много след четири дни, първата част ще бъде напълно завършена, а останалите вече се очертават ясно в главата ми. Половината от третата част вече е готова. По отношение на формата, в тази симфония ще има много нововъведения, и между другото, финалът ще бъде не гръмко алегро, а точно обратното: възможно най-трагичното Адажио. Не можеш да си представиш какво блаженство изпитвам, убеждавайки се, че времето ми все още не е минало, и че все още мога да работя! Разбира се, може би греша, но ми се струва, че не е така.“
Премиерата на „Патетичната“ симфония е на 16 октомври (28 октомври) 1893 в Петербург под диригентството на автора. Девет дни след това Чайковски умира.
Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“.
Чуйте Людмил Ангелов в звуковия файл.
През далечната 1981 година едно име нахлу с гръм и трясък в рокаджийските класации на цяла Европа и предизвика удивени възгласи. Проглуши дори британските фенове и славещата се със своя шовинизъм критика на Албиона не успя да затвори очите си пред факта, че Германия е родила група от класата на "Деф Лепърд", "Айрън Мейдън", "Саксън" и..
От началото на своето създаване фестивалът "Артис" носи послание за духовност, творчество, креативност и вдъхновение. Този мотив е силно застъпен и в това издание, което поставя своето начало на 12 април от 19.00 часа в зала № 9 на Национален дворец на културата с концерт на Ирина Георгиева, Георги Андреев, Милена Андреева озаглавен "Фолклор и..
Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър Куба..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg