Людмил Ангелов свири Рахманинов с Радиооркестъра – директно от зала „България“

Първият за тази година концерт на радиосимфониците ни отвежда в необятния и прекрасен свят на руската музика. Под диригентството на Марк Кадин и под наслов „Руска зима“ ще прозвучат две знакови творби от руската музикална класика: Концерт за пиано и оркестър №4 в сол минор от Сергей Рахманинов и Симфония №6 в си минор,  „Патетична“ от Пьотр Илич Чайковски. Солист ще бъде великолепният български пианист Людмил Ангелов, за когото това е първо изпълнение на Четвъртия концерт на Рахманинов в цялата му досегашна кариера.

Четвъртият клавирен концерт на Сергей Рахманинов се появява на бял свят след почти цяло десетилетие творческо мълчание. Не е известно кога точно е започнато произведението, но е възможно Рахманинов да е започнал работата си над него още през 1914 година, тъй като през пролетта в пресата се появява съобщение, че композиторът предлага за есента нов концерт, чиито ескизи вече са готови. След това обаче, вероятно поради емиграцията и плътно заетия му график, писането върви бавно. След осем години гастроли композиторът най-сетне си взема отпуск и започва усилена работа над концерта. За по-малко от година произведението е завършено и е изпълнено за първи път във Филаделфия на 18 март 1927. Солист е самият Рахманинов, а на диригентския пулт застава легендарният Леополд Стоковски.

Голямата пауза между написването на третия и четвъртия концерт не може да не е дала отражение върху стилистичната цялост на произведението. Четвъртият концерт носи отпечатъка на „преходно“ време в развитието на автора. С някои свои страни той се доближава до двата предшестващи го (особено Третия), но същевременно в него изпъкват отчетливо и някои нови черти, набелязани малко преди това в етюдите-картини и Втората соната. По свежест на мелодическата изобретателност, широта и напрежение на симфоничното развитие, Четвъртият клавирен концерт на Рахманинов отстъпва на двата предхождащи го. В същото време в него се забелязва израстване на стила на композитора: стремеж към строга сдържаност на израза, понякога твърдост, графичност на музикалното писмо, засилване на тъмните, мрачни тонове, които понякога придобиват зловеща окраска. Тази творба може да бъде наречена най-автобиографична и противоречива. Днес концертът съществува в три различни версии. След неудачната премиера Рахманинов прави някои поправки, преди да публикува концерта през 1928 година. После при продължаваща липса на успех отново преоценява творбата и я преиздава през 1941 година. Концертът е посветен на Николай Метнер, който на свой ред посвещава втория си клавирен концерт на Рахманинов. Четвъртият концерт на Рахманинов вероятно е най-малко известен от всички клавирни концерти на композитора, но в Русия тази творба се е изпълнявала доста често.

Симфония №6 си минор, оп. 74 „Патетична“ е последната симфония на Пьотр Илич Чайковски. Написана е в периода февруари - август 1893 година. Заглавието  „Патетична“ е предложено от брата на композитора – Модест, а самата творба е посветена на Володя (Боби) Давидов (негов племенник). Според американския биограф на Чайковски, Александър Познански „фактът, че Патетичната симфония е посветена на Боби Давидов, намеква за еротичните измерения на нейното съдържание“. Самият композитор не е криел своята влюбеност в племенника си. Заглавието „Патетична“ свидетелства за това, че в симфонията са противопоставени всеобщите и дълбоки теми от живота и смъртта.

Работата над творбата е предшествана от дълъг подготвителен период. Още през 1889 година Чайковски замисля нова творба и в писмо до княз Константин Романов казва: „Ужасно ми се иска да напиша някаква грандиозна симфония, която да бъде нещо като завършек на цялата ми композиторска кариера... Неясният план за такава симфония отдавна зрее в главата ми, но е нужно стечение на множество благоприятни обстоятелства, за да може той да бъде приведен в изпълнение. Надявам се да не умра, без да съм изпълнил това свое намерение“

Първоначално композиторът замисля симфония в ми бемол мажор, наречена „Живот“. Той работи над нея през пролетта и лятото на 1891, но оптимистичната концепция на творбата го разочарова и Чайковски се отказва от нея. Мисълта за голямо симфонично произведение обаче продължава да назрява и на 11 февруари 1893 Чайковски пише на В.Л. Давидов:

„По време на пътешествието ми дойде мисълта за друга симфония – този път програмна, но с такава програма, че да остане загадка за всички! Нека се чудят и гадаят, а симфонията ще се нарича просто „Програмна симфония“. Самата програма е пропита от субективност и нерядко по време на странстването ми, съчинявайки я мислено, аз много плачех. Сега, едва завърнал се, седнах да пиша ескизите и работата ми потръгна така бързо, че скоро, най-много след четири дни, първата част ще бъде напълно завършена, а останалите вече се очертават ясно в главата ми. Половината от третата част вече е готова. По отношение на формата, в тази симфония ще има много нововъведения, и между другото, финалът ще бъде не гръмко алегро, а точно обратното: възможно най-трагичното Адажио. Не можеш да си представиш какво блаженство изпитвам, убеждавайки се, че времето ми все още не е минало, и че все още мога да работя! Разбира се, може би греша, но ми се струва, че не е така.“

Премиерата на „Патетичната“ симфония е на 16 октомври (28 октомври) 1893 в Петербург под диригентството на автора. Девет дни след това Чайковски умира.

Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“.

Чуйте Людмил Ангелов в звуковия файл.