Търсенето на нови източници на протеин определя индивидуалната ни диета, както и глобалната хранителна индустрия. Световната животновъдна индустрия произвежда повече емисии от парникови газове, отколкото всички автомобили, самолети, влакове и кораби, взети заедно.
„Ако предвижданията за нарастване на населението се окажат верни, ще имаме нужда от допълнителни сто милиона тона протеин за изхранване на човечеството, а за неговото производство ще са нужни между няколкостотин и няколко милиона тона фуражи. В момента източниците на протеин за фураж са неустойчиви – те идват основно от дива риба и соя. Запасите от дива риба отдавна са изчерпани, а изсичането на гори, за да се засаждат соеви култури, освен другите си негативи, допълнително засилва промените в климата. Предлагането на протеин от насекоми спестява за всеки тон произведен продукт улов на пет тона дива риба или изсичането на 450 дка гори. Не се налага и транспортиране на неустойчиво добити суровини на далечни разстояния. А и насекомите се изхранват с остатъчни продукти от други производства, с което решава и други проблеми“, разяснява Камен Василев, индустриален директор на "Насекомо" – компания, която се занимава с преработването на ларви на черната муха за производство на протеини за животни и олио.
Компанията не предвижда производство на продукти, предназначени за консумация от човек, но според изследователи насекомите са изключително чисти, а хранителният им профил е впечатляващ. Ако едно пиле може да бъде "обогатено" с вода, да бъде инжектирано с антибиотици и хормони, то при ядливите буболечки това е невъзможно. Също така, ако животното е болно от нещо, то може да се предаде на човека – излишно е да напомняме за едни прилепи в Китай… При насекомите обаче няма такава вероятност.
Друг любопитен факт е, че 100 гр брашно от щурци съдържа 68 гр протеин – над двойно повече в сравнение с пилешкото, което в 100 гр месо има едва 28 гр протеин.
Не е ясно дали насекомите скоро ще станат част от диетата на хората, но е доказано, че, ако светът иска да окаже въздействие върху климатичната криза, хранителната система трябва да бъде коренно променена. Начинът, по който произвеждаме храна, начинът, по който храната се управлява и движи по света, и това, което ние като потребители решаваме да сложим на чинията си, има значение за климатичната криза.
Чуйте предаването от звуковия файл.
"Природата все още не е разкодирана, но ние учените продължаваме да работи за това, защото това са въпроси свързани най-вече с опазване на биоразнообразието. Наистина можем да говорим за геномна революция, защото за първи път ние изследователите и еколозите имаме на разположение един набор от инструменти, които можем да наречем геномни и те не са..
Днес ще ви водя в рая на месоядните. Чистернино е живописно градче в Пулия, Южна Италия. Бели каменни къщи, калдъръмени улички, скрити площадчета, които изникват внезапно пред погледа, и исторически църкви привличат туристи през цялата година, но през лятото те прииждат с евтините полети от Бари и акостиралите в Бриндизи яхти. С какво е чак толкова..
Той се казва Стефан Виет. Приел е за своя мисия да огласява проблемите на хората в колички пред широката общественост. Прави го посредством видеоклипове в социалните мрежи, в които показва различни ситуации от ежедневието и бита на човек, принуден да живее по този начин. Определя себе си като мечтател с големи амбиции. Проявление на тези амбиции..
Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция "Епохи, личности, памет". Форумът, който тази година има своето четвърто издание, ще събере близо 50 учени, университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цялата страна. Те ще..
Една от основните задачи в 33-ата българска антарктическа експедиция, извън научната дейност, е завършването на сградата на новия лабораторен блок, каза Камен Недков – командир на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и още споделя командирът на базата. Това е вторият етап от построяването на лабораторния блок и..
Кой е Джордж Сорос и на какъв тип политици пречи дейността му, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по..
На 5 октомври 2025, 17.00 часа на сцената на Музикален театър балет "Арабеск" ни кани на първото си представление за новия сезон "BarrocoLife –..
Възможният и невъзможен мир в Газа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Иво Инджев , журналист. Доналд Тръмп и планът за мир "Аз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg