Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

ЧРД Франц Шуберт

На 31 януари е роден майсторът на песента Франц Шуберт. Но вместо чудесните му песни, симфонии, квартети – екипът на предаването избра да ви представи опера, която авторът никога не успял да чуе „Фиерабрас“.

Франц ШубертШуберт започва поне 16 опери и зингшпила, но успява да завърши само няколко от тях. След „Алфонсо и Естрела“ от 1822 той решава да създаде голяма романтична опера. Поръчката е от виенския дворцов театър. Шуберт се заема да композира „Фиерабрас“, а Вебер – „Еврианта“. Но по това време във Виена много популярни са оперите на Росини, така че премиерата на „Еврианта“ през октомври 1823 г. е абсолютен неуспех. Така творбата на Шуберт не стига до постановка, а и той не получава заплащане за труда си.

Между май и октомври 1823 г. Шуберт завършва цялата опера, но е изпълнена едва на 7 май 1835 г. – седем години след смъртта на Шуберт във Виена и то концертно. През 1897 г. е представена в Карлсруе. През 20 в. е изпълнена през 1926 г. в Брюксел, 1938 в Лондон, 1959 в Берн и т. н.

Фиерабрас е измислен герой от легендите свързани с Карл Велики. Той е син на крал Балан, брат на красивата Флорипас. Самият той е сарацински рицар и крал на Александрия. Според легендата е бил висок 4.50 м. Тези легенди вдъхновяват Мигел де Сервантес, Калдерон де ла Барка и Франц Шуберт. В някои рицарски песни Фиерабрас е сред доблестната дузина на Карл Велики.

Той се завръща в Испания с армията на Балан, след като се нападнали катедралата „Св. Петър“ в Рим, откъдето са отнесли скъпи християнски реликви, сред които и балсамът използван за измиването на тялото на Христос, който лекува всякакви рани. В глава X на първия том на „Дон Кихот де ла Манча“ на Мигел де Сервантес, след едно от многобройните поражения, Дон Кихот споменава пред Санчо Панса, че знае рецептата на балсама. В глава XVII Дон Кихот инструктира Санчо, че съставките са масло, вино, сол и розмарин. Рицарят ги сварява и ги благославя с осемдесет Pater Noster и също толкова Ave Maria, Salve и Credo.

Карл Велики завладява Испания, за да си върне тези реликви и изпраща Оливие Виенски да залови Фиерабрас. Победеният гигант решава да стане християнин и се присъединява към армията на Карл Велики. Малко след това Оливие и трима негови другари са заловени от сарацините. Флорипас ги освобождава и ги скрива в покоите си. Императорът изпраща Ролан и още шест рицари да освободят рицарите и да върнат реликвите. Флорипас е влюбена в рицаря Ги дьо Бургонь. След много перипетии Балан е убит, Карл Велики изпраща реликвите в „Сен Дени“ в Париж, разделя Испания между Фиерабрас и Ги дьо Бургонь, който се жени за Флорипас.

Средновековният епос за Фиерабрас има няколко по-дълги и по-кратки версии – първите са от 12 век, има окситански версии от 13 в. на двата езика говорени в Южна Франция – лангдок и лангдойл. През 14 в. Фиерабрас добива популярност в Италия, а Английската версия е от 15 в. Легендата се разпространява на булгундски, на швейцарски френски, на испански „Историята на Карл Велики и дванадесетте френски рицари“ е написана от Николас от Пиемонте през 15 в. Мигел де Сервантес се вдъхновява от тези легенди за да създаде своя „Дон Кихот“. Легендата се разказва и на ирландски, а през 17 в. Педро Калдерон де ла Барка използва елементи от историята за пиесата си „Мостът на Мантибле“. През 1823 г. Франц Шуберт написва операта „Фиерабрас“, която е изпълнена едва през 1835 г.


Действащи лица и изпълнители:
• Карл Велики, крал на франките (бас) – Робърт Хол  
• Ема, негова дъщеря (сопран) – Карита Матила
• Егинхард, рицар на Карл Велики (тенор) – Роберт Гембъл
• Роланд, рицар на Карл Велики (баритон) – Томас Хемпсън
• Боланд, принц на маврите (баритон) – Ласло Полгар
• Фиерабрас, негов син (тенор) – Йозеф Прочка
• Флоринда, негова дъщеря (сопран) – Черил Стюдър
• Марагонд, нейна приятелка (сопран) – Бриджит Балей
• Брутамонте, мавърски военачалник (бас) – Хартмут Велкер
• Огиер, рицар на Карл Велики (тенор)
• Оливие, Ги фон Бургунд, Рихард фон дер Норманди, Герард фон Мондидур – рицари на Карл Велики – Йорг Шлукебиер, Райнер Брандщетер, Клаус Кюбахер, Михаел Вебер
Хор „Арнолд Шьонберг“, Камерен оркестър на Европа, диригент Клаудио Абадо

Документален запис на „Фиерабрас“ от 1990 г.  може да слушате в „Неделен следобед“ на 30 януари от 14 часа.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Шедьовър на Бритън на оперната сцена в Брюксел

Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита за един от шедьоврите в оперната литература, създадени след Втората световна война. Световната премиера на"Въртенето на винта" е през 1954 г. в театър "Ла Фениче" във Венеция, представена от..

публикувано на 19.05.24 в 08:15
The Crossover Trio и Теодосий Спасов

Теодосий Спасов и The Crossover Trio с нов музикален проект на българска сцена

На 18 май в рамките на SoFest Spring маестро Теодосий Спасов и гръцкото The Crossover Trio ще ни отведат на музикално пътешествие до Източното Средиземноморие и Балканите в Sofia Live Club. Виртуозният музикант превръща изпълненията си в необикновен синтез между традиционен фолклор и класически джаз, а гръцкото трио ще се включи с мелодии на..

публикувано на 18.05.24 в 08:25
Борис Христов  в ролята на хан Кончак в „Княз Игор”

Борис Христов като Галицки и Кончак в "Княз Игор" на Бородин

На 18 май преди 110 години е роден   Борис Христов . Избрахме запис от Златния фонд на БНР, който със сигурност ще изостри любопитството ви: "Княз Игор" от Бородин. Осъществен е през 1966 година в Париж с изцяло български състав. В ролите на Галицки и Кончак ще слушате Борис Христов. Това е период на върховно изпитание за великия певец. През 1964..

публикувано на 18.05.24 в 07:50
Станислав Почекански и Аделина Александрова в студиото на програма „Христо Ботев“

Станислав Почекански: Успехите на моите ученици са двигател, който ме кара да вървя напред

"Общуването с младите хора не само ме зарежда, но и ме обогатява – казва Станислав Почекански. Вече девет години той е Председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, но освен това е и великолепен цугтромбонист и преподавател, който заслужено се гордее с постиженията на своите ученици от класа по камерна музика. – Със своя мироглед и..

публикувано на 17.05.24 в 15:45
Гергей Мадараш, гост-диригент

Томас Аунер и Гергей Мадараш в дебют със Симфоничния радиооркестър

Интригуваща и стилно подбрана програма предлага Симфоничният оркестър на Националното радио на 17 май, петък, от 19.00 часа , който ще бъде излъчен в пряко предаване на вълните на програма "Христо Ботев". Концертът в столичната зала "България" под надслов "Симфонични контрасти" под палката на унгарския гост-диригент Гергей Мадараш, който..

публикувано на 17.05.24 в 08:58