Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

ЧРД Франц Шуберт

На 31 януари е роден майсторът на песента Франц Шуберт. Но вместо чудесните му песни, симфонии, квартети – екипът на предаването избра да ви представи опера, която авторът никога не успял да чуе „Фиерабрас“.

Франц ШубертШуберт започва поне 16 опери и зингшпила, но успява да завърши само няколко от тях. След „Алфонсо и Естрела“ от 1822 той решава да създаде голяма романтична опера. Поръчката е от виенския дворцов театър. Шуберт се заема да композира „Фиерабрас“, а Вебер – „Еврианта“. Но по това време във Виена много популярни са оперите на Росини, така че премиерата на „Еврианта“ през октомври 1823 г. е абсолютен неуспех. Така творбата на Шуберт не стига до постановка, а и той не получава заплащане за труда си.

Между май и октомври 1823 г. Шуберт завършва цялата опера, но е изпълнена едва на 7 май 1835 г. – седем години след смъртта на Шуберт във Виена и то концертно. През 1897 г. е представена в Карлсруе. През 20 в. е изпълнена през 1926 г. в Брюксел, 1938 в Лондон, 1959 в Берн и т. н.

Фиерабрас е измислен герой от легендите свързани с Карл Велики. Той е син на крал Балан, брат на красивата Флорипас. Самият той е сарацински рицар и крал на Александрия. Според легендата е бил висок 4.50 м. Тези легенди вдъхновяват Мигел де Сервантес, Калдерон де ла Барка и Франц Шуберт. В някои рицарски песни Фиерабрас е сред доблестната дузина на Карл Велики.

Той се завръща в Испания с армията на Балан, след като се нападнали катедралата „Св. Петър“ в Рим, откъдето са отнесли скъпи християнски реликви, сред които и балсамът използван за измиването на тялото на Христос, който лекува всякакви рани. В глава X на първия том на „Дон Кихот де ла Манча“ на Мигел де Сервантес, след едно от многобройните поражения, Дон Кихот споменава пред Санчо Панса, че знае рецептата на балсама. В глава XVII Дон Кихот инструктира Санчо, че съставките са масло, вино, сол и розмарин. Рицарят ги сварява и ги благославя с осемдесет Pater Noster и също толкова Ave Maria, Salve и Credo.

Карл Велики завладява Испания, за да си върне тези реликви и изпраща Оливие Виенски да залови Фиерабрас. Победеният гигант решава да стане християнин и се присъединява към армията на Карл Велики. Малко след това Оливие и трима негови другари са заловени от сарацините. Флорипас ги освобождава и ги скрива в покоите си. Императорът изпраща Ролан и още шест рицари да освободят рицарите и да върнат реликвите. Флорипас е влюбена в рицаря Ги дьо Бургонь. След много перипетии Балан е убит, Карл Велики изпраща реликвите в „Сен Дени“ в Париж, разделя Испания между Фиерабрас и Ги дьо Бургонь, който се жени за Флорипас.

Средновековният епос за Фиерабрас има няколко по-дълги и по-кратки версии – първите са от 12 век, има окситански версии от 13 в. на двата езика говорени в Южна Франция – лангдок и лангдойл. През 14 в. Фиерабрас добива популярност в Италия, а Английската версия е от 15 в. Легендата се разпространява на булгундски, на швейцарски френски, на испански „Историята на Карл Велики и дванадесетте френски рицари“ е написана от Николас от Пиемонте през 15 в. Мигел де Сервантес се вдъхновява от тези легенди за да създаде своя „Дон Кихот“. Легендата се разказва и на ирландски, а през 17 в. Педро Калдерон де ла Барка използва елементи от историята за пиесата си „Мостът на Мантибле“. През 1823 г. Франц Шуберт написва операта „Фиерабрас“, която е изпълнена едва през 1835 г.


Действащи лица и изпълнители:
• Карл Велики, крал на франките (бас) – Робърт Хол  
• Ема, негова дъщеря (сопран) – Карита Матила
• Егинхард, рицар на Карл Велики (тенор) – Роберт Гембъл
• Роланд, рицар на Карл Велики (баритон) – Томас Хемпсън
• Боланд, принц на маврите (баритон) – Ласло Полгар
• Фиерабрас, негов син (тенор) – Йозеф Прочка
• Флоринда, негова дъщеря (сопран) – Черил Стюдър
• Марагонд, нейна приятелка (сопран) – Бриджит Балей
• Брутамонте, мавърски военачалник (бас) – Хартмут Велкер
• Огиер, рицар на Карл Велики (тенор)
• Оливие, Ги фон Бургунд, Рихард фон дер Норманди, Герард фон Мондидур – рицари на Карл Велики – Йорг Шлукебиер, Райнер Брандщетер, Клаус Кюбахер, Михаел Вебер
Хор „Арнолд Шьонберг“, Камерен оркестър на Европа, диригент Клаудио Абадо

Документален запис на „Фиерабрас“ от 1990 г.  може да слушате в „Неделен следобед“ на 30 януари от 14 часа.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ploho за трети път в София на 5 март

Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от достатъчна, за да изпълнят всичките си ангажименти. След първия си разпродаден концерт в зала "Сингълс" на НДК и участието си на Wrong Fest 2023, групата освежи дискографията си с още един..

публикувано на 02.03.25 в 20:28

Избрано от сезона на Метрополитън опера – "Хофманови разкази" от Жак Офенбах

Последната творба на Офенбах оживява отново на сцената на Метрополитън опера. След като придобива известност като оперетен композитор Жак Офенбах се насочва към сериозен сюжет. Основата, са три истории – едновременно дълбоки, зловещи и смешни, от романтичния немски писател Е.Т.А. Хофман, който става главен герой в тях. Всяка от историите разказва..

публикувано на 01.03.25 в 07:50
Пиеро Епифания

Пиеро Епифания и неговата "Афроперуанска психеделия"

Повече от три (направо почти четири)   години минаха, откакто излезе дебютният албум на живеещия между Амстердам и София перуански перкусионист и композитор Пиеро Епифания Осамбела Miles, los amigos , така че можем логично да наречем новото издание Psicodelia Afroperuana дългоочаквано. То е ЕР (тоест, кратък албум) от четири пиеси – първа част..

публикувано на 27.02.25 в 17:45

Симфоничният оркестър на БНР представя "Вишеградски традиции"

Концерта "Вишеградски традиции" ще представи Симфоничният оркестър на Българското национално радио. Двама словашки музиканти ще гостуват на Радиооркестъра. На диригентския пулт ще застане Растислав Щур, а сред солистите на вечерта ще бъде младата изпълнителка на блокфлейта Айна Марош. Началото ще даде българско произведение. С изпълнението на..

публикувано на 27.02.25 в 17:39

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 март 2025 г.

1 март Свири Симфоничният оркестър на Полското национално радио в Катовице с диригент Нестор Байона. 3.00 часа – Фредерик Шопен (1810-1849), Концерт за пиано № 1 в ми минор, оп. 11. Солист: Шимон Неринг (пиано). 3.42 часа – Ференц Лист (1811-1886), Сватбен марш из "Сън в лятна нощ" от Менделсон. 3.47 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Делфийските танцьорки..

публикувано на 27.02.25 в 17:15