Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как българските славяни от Средновековието се запознават със спортовете на античните гърци

Надбягвания с коне и колесници, надпревари по борба и бокс, юмручен бой, гладиаторски битки и като връх, Олимпийски игри – с такива непристойни и разюздани зрелища, наследени от античните времена, са се забавлявали жителите на християнска Византия. Сатанински и бесовски са се виждали те на почтените божи служители, спазващи препоръките за скромен, дори аскетичен живот. Описвайки скверните забавления на съвременниците си в различни съчинения, те са ни оставили безценен източник на информация за бита на средновековния византиец. От друга страна, нашите първи книжовници, захващайки се да превеждат тези съчинения от гръцки на старобългарски, се сблъскват с наименования на непознати в нашата традиция дейности и явления, за които естествено няма измислени думи. Как са се справяли с това сериозно препятствие.

Най-подготвените и добросъвестните средновековни преводачи са се постарали да създадат съответни наименования на старобългарски. Така за надпревара с коне и колесници са известни няколко варианта – „коньно (коньско, коньное) (оу)ристание (оутекание)“. В тях откриваме излезли от употреба думи от семантичното гнездо на глаголите „ристати, рискати“ със значение „бягам; вървя бързо; обикалям с бяг, тичам (в кръг); скачам“ и оутекати, оутакати“ – „отивам; минавам, преминавам; избягвам, побягвам“. В друг превод е предпочетен славянизираният гърцизъм „подрумие“ (на гръцки „дромос“ е „път“). А когато самият преводач не е запознат със спорта или зрелището, той просто използва оригиналното гръцко наименование.

Още за оригиналните решения на средновековните славянски преводачи чуйте в разговора с проф. Татяна Славова, преподавателка в катедра „Кирилометодиевистика“ на Софийския университет.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимки – mysticallegends.wordpress.com





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51