С два семинара, организирани от Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език при БАН, Европейската езикова мрежа (European Language Gird) се представя пред българските потребители и създатели на езикови ресурси и услуги. Мрежата е най-бързо развиващата се в момента платформа за споделяне и разпространение на езикови ресурси, програми за обработка на езика и услуги в областта на езиковите технологии, подчертават организаторите. Само за няколко месеца езиковите ресурси и технологии за български, качени в платформата, са нараснали на 546.
Достъпът до услугите и ресурсите се осъществява по два начина. Първо, чрез директното ползване на наличното в самата платформа и второ, чрез представената в нея информация за ползване на други източници на безплатни или комерсиални ресурси и услуги. Друга важна функция на платформата е възможността и автори на ресурси да споделят своите разработки. Анкета, проведена предварително сред потенциалните потребители на платформата у нас, показват, че те най-често ползват собствени или безплатни ресурси. Това прави споделянето на достъпните източници особено важно.
Езиковите технологии са приложими и необходими за научни и академични цели, но и за бизнеса. Те включват анализ на текст, генериране на реч от текст и обратно - преобразуване на речта в текст, автоматичен превод, включително и на „екзотични“ езици, извличане на информация от документи, социални мрежи, медии, обработка на текстове за различни цели и т.н.
Предимствата на Европейската езикова мрежа са възможността за директно интегриране на ресурси и изчерпателната информация за други платформи, приложения и технологии, за институции и автори, които разработват езикови ресурси, казва проф. Светла Коева, ръководителка на Секцията по компютърна лингвистика на ИБЕ.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
