В очакване на новото издание на русенския фестивал със съхранените записи във фонотека на БНР – спомен за прекрасни събития, които са се случили там.
Без претенция за изчерпателност екипът на предаването припомня някои акценти от историята на фестивала.
През 1961 г. на 10 март е първото издание на музикалните дни на дружбата и културното сътрудничество между България и ГДР, като основен участник е русенската филхармония с диригенти Илия Темков и Адолф Фриц Гул от Германия. Във второто издание на следващата година вече гостува хорът на Берлинското радио (на ГДР), а русенската филхармония се дирижира от Ролф Клайнерт. Открих и една интересна година – 1963, в която са били представени 12 опери, като освен постановки на русенската опера е имало и гостуване на варненската.
През 64 и 65 години фестивалът има подзаглавие „Преглед на българското симфонично изкуство“ и гостуват: СО на БНР, на Шумен, Бургас, Разград, Пловдив, Плевен, Варна, Видин, Софийската филхармония и Българската хорова капела.
Фестивалът приема настоящата си форма след 1966 г. и започват да гостуват световни солисти, състави и диригенти. Концерти изнасят Дрезденската филхармония, Пражки камерен оркестър, оркестърът на румънското радио и телевизия. Следващите години са славни и музикалната история на фестивала е великолепна. За всеки български изпълнител и диригент е чест да гостува в Русе и те го правят с огромно удоволствие, защото и публиката е великолепна. Няма да изброявам техните имена. Там се представят безброй премиери на български и световни творби. Дмитрий Шостакович, Кшиштоф Пендерецки, Генадий Рождественски, Тихон Хренников, Юрий Темирканов, Йосиф Конта, Вацлав Нойман, Курт Мазур, Ондрай Ленард, Курт Зандерлинг, Нееме Ярви, Юрий Башмет, Гидон Кремер, Миша Майски, Юлиян Рахлин, Дьорд Лехел, Рудолф Баршай... боя се, че вече станаха твърде много, а списъкът е още много дълъг, затова ще спра. Ще добавя само, че години наред „Московски“ солисти и „Кремерата Балтика“ избираха Русе и неговия фестивал за своя постоянна дестинация.
Най-хубавото е, че след промените през 1989 г. фестивалът запази високо ниво и намери нови перспективи, и нови приятели. Създаде се, без да се афишира официално общество на почитателите на фестивала. Музикалната академия „Саша Попов“ допълнително издигна нивото, като разнообразието на майсторските класове е забележително.
Разнообразни са и съпътстващите събития – изложби, срещи, детски събития. Дълги години (от 1996) фестивалът има и свой младежки оркестър. На пулта застават и младите ни диригенти като Драгомир Йосифов, Павел Балев, както и сър Невил Маринър, който провежда майсторски клас по оркестрово свирене по проект „Нека свири оркестър“, а в състава се включват млади музиканти от балканските държави. За 50-ата годишнината на фестивала е създаден фестивален оркестър, а да свирят от цял свят се завръщат музиканти (предимно русенци), за да преживеят заедно концертите. Емил Табаков е негов постоянен диригент.
През 2017 г. за артистичен консултант на фестивала е привлечен световноизвестният български цигулар Светлин Русев.
Неделният следобед (на 13 февруари от 14 часа) започва с „Бал с маски“ на Верди, а спектакълът се е състоял на 30 март 1998 г. Ще чуете цялата 4 картина. Ето и изпълнителите – Румен Щерионов (Рикардо), Стоян Иванов (Ренато), Йоланда Николаева (Амелия), Емилия Ботева (Улрика), Златина Георгиева (Оскар), Камен Маринов (Силвано), Орлин Атастасов (Том), хор и оркестър на Русенската опера, диригент Методи Матакиев.
Оперната история на Мартенските музикални дни продължава със спектакъл на „Момчил“ на Любомир Пипков с участието на Цветан Цветков (Момчил), Кирил Манолов (Събо), Цветана Бандаловска (Елена), Цвета Сарамбелиева (Ефросина), Анна Карадимитров (Хубавелка), Евгени Ганев (дядо Кузман), хор и оркестър на Русенската опера, диригент Георги Чапразов, запис от 27 март 1999 г.
Ще продължим с операта „Фиделио“ на Лудвиг ван Бетовен с участието на Линка Стоянова (Леонора), Гиргина Гиргинова (Марцелина), Мартин Хощетлер (Флорестан), Светозар Рангелов (Роко), Иван Консулов (Дон Пизаро), Стоян Стоянджов (Дон Фернандо), Венцислав Петков (четец), хор и оркестър на Русенската опера и с участието на хор „Дунавски звуци“, диригент Георги Димитров, запис от 31.03.2012 г.
Вярваше в това знаменитият тенор до края на дните си. А също, че задачата на изпълнителя е да напипа нюансите в авторовия текст, които правят ролята само негова. Тамино от "Вълшебната флейта" бе една от тези роли. Казват, че има нещо ангелско в гласа на Петер Шрайер: затрогваща лирика, топлина, съвършен кристален оттенък… Какво да говорим за фантастично..
На 22 и 23 август Хисаря за първи път става домакин на джаз фестивал . Общината е поканила българския пианист, композитор и джазмен Мартин Денев да организира събитието, а той ще срещне публиката с едни от най-ярките имена на българската сцена – утвърдени артисти и млади таланти. Входът е свободен. Общината си поставя за цел да..
На 23-ти и 24-ти август ще се проведе третото издание на фестивала за съвременна музика “Мишовите звукови пейзажи“ в село Антон. Името му е посветено на покойния композитор и пианист Михаил Големинов, който пръв съзира потенциала на селото да се превърне в гостоприемно концертно пространство в непосредствена близост до природата. “Ориндж фактори”..
Мая Нешкова ще представи новите си песни от албума "Сърцето на любовта" пред публиката в Пловдив. Летният театър е сцената, на която тя и нейният съпруг Кирил Икономов, с когото работят в тандем, ще се срещнат с почитателите си. За новините на програма "Христо Ботев" Мая Нешкова каза, че я чакат още готови песни за запис и е вероятно скоро да има..
През есента Велико Търново ще бъде домакин на Международното изложение "Културен туризъм". Традиционно, сред неговите двигатели и организатори е доц. д-р..
Един цар решил да иска отчет и да изчисти сметките си със своите подчинени за отминалата година. Казано на съвременен език - да провери бюджета и да..
Пламен Кънев е едно от разпознаваемите лица в кукления театър. Завършил е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов“ със специалност "Актьорство за куклен театър“ в класа..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg