В очакване на новото издание на русенския фестивал със съхранените записи във фонотека на БНР – спомен за прекрасни събития, които са се случили там.
Без претенция за изчерпателност екипът на предаването припомня някои акценти от историята на фестивала.
През 1961 г. на 10 март е първото издание на музикалните дни на дружбата и културното сътрудничество между България и ГДР, като основен участник е русенската филхармония с диригенти Илия Темков и Адолф Фриц Гул от Германия. Във второто издание на следващата година вече гостува хорът на Берлинското радио (на ГДР), а русенската филхармония се дирижира от Ролф Клайнерт. Открих и една интересна година – 1963, в която са били представени 12 опери, като освен постановки на русенската опера е имало и гостуване на варненската.
През 64 и 65 години фестивалът има подзаглавие „Преглед на българското симфонично изкуство“ и гостуват: СО на БНР, на Шумен, Бургас, Разград, Пловдив, Плевен, Варна, Видин, Софийската филхармония и Българската хорова капела.
Фестивалът приема настоящата си форма след 1966 г. и започват да гостуват световни солисти, състави и диригенти. Концерти изнасят Дрезденската филхармония, Пражки камерен оркестър, оркестърът на румънското радио и телевизия. Следващите години са славни и музикалната история на фестивала е великолепна. За всеки български изпълнител и диригент е чест да гостува в Русе и те го правят с огромно удоволствие, защото и публиката е великолепна. Няма да изброявам техните имена. Там се представят безброй премиери на български и световни творби. Дмитрий Шостакович, Кшиштоф Пендерецки, Генадий Рождественски, Тихон Хренников, Юрий Темирканов, Йосиф Конта, Вацлав Нойман, Курт Мазур, Ондрай Ленард, Курт Зандерлинг, Нееме Ярви, Юрий Башмет, Гидон Кремер, Миша Майски, Юлиян Рахлин, Дьорд Лехел, Рудолф Баршай... боя се, че вече станаха твърде много, а списъкът е още много дълъг, затова ще спра. Ще добавя само, че години наред „Московски“ солисти и „Кремерата Балтика“ избираха Русе и неговия фестивал за своя постоянна дестинация.
Най-хубавото е, че след промените през 1989 г. фестивалът запази високо ниво и намери нови перспективи, и нови приятели. Създаде се, без да се афишира официално общество на почитателите на фестивала. Музикалната академия „Саша Попов“ допълнително издигна нивото, като разнообразието на майсторските класове е забележително.
Разнообразни са и съпътстващите събития – изложби, срещи, детски събития. Дълги години (от 1996) фестивалът има и свой младежки оркестър. На пулта застават и младите ни диригенти като Драгомир Йосифов, Павел Балев, както и сър Невил Маринър, който провежда майсторски клас по оркестрово свирене по проект „Нека свири оркестър“, а в състава се включват млади музиканти от балканските държави. За 50-ата годишнината на фестивала е създаден фестивален оркестър, а да свирят от цял свят се завръщат музиканти (предимно русенци), за да преживеят заедно концертите. Емил Табаков е негов постоянен диригент.
През 2017 г. за артистичен консултант на фестивала е привлечен световноизвестният български цигулар Светлин Русев.
Неделният следобед (на 13 февруари от 14 часа) започва с „Бал с маски“ на Верди, а спектакълът се е състоял на 30 март 1998 г. Ще чуете цялата 4 картина. Ето и изпълнителите – Румен Щерионов (Рикардо), Стоян Иванов (Ренато), Йоланда Николаева (Амелия), Емилия Ботева (Улрика), Златина Георгиева (Оскар), Камен Маринов (Силвано), Орлин Атастасов (Том), хор и оркестър на Русенската опера, диригент Методи Матакиев.
Оперната история на Мартенските музикални дни продължава със спектакъл на „Момчил“ на Любомир Пипков с участието на Цветан Цветков (Момчил), Кирил Манолов (Събо), Цветана Бандаловска (Елена), Цвета Сарамбелиева (Ефросина), Анна Карадимитров (Хубавелка), Евгени Ганев (дядо Кузман), хор и оркестър на Русенската опера, диригент Георги Чапразов, запис от 27 март 1999 г.
Ще продължим с операта „Фиделио“ на Лудвиг ван Бетовен с участието на Линка Стоянова (Леонора), Гиргина Гиргинова (Марцелина), Мартин Хощетлер (Флорестан), Светозар Рангелов (Роко), Иван Консулов (Дон Пизаро), Стоян Стоянджов (Дон Фернандо), Венцислав Петков (четец), хор и оркестър на Русенската опера и с участието на хор „Дунавски звуци“, диригент Георги Димитров, запис от 31.03.2012 г.
"Светоглас" е първата българска мъжка вокална формация за старинна полифонична музика. Основана е през 2009 година, като нейната цел е многогласно пресъздаване на българската фолклорна и църковна музика. Изпълненията на формацията винаги будят възхищение и удивление в слушателите, но наравно с това, те са и еталон за майсторско музициране.
Първият клезмер оркестър в България има богат опит в различни музикални стилове, но страстта на музикантите към традиционната клезмер музика (музиката на ашкеназките евреи от Източна Европа) е онова, което ги обединява. Създадена през септември 2022 г., групата прави първите си концерти на различни култови места в града и така се превръща в първата..
Боян Виденов е роден в София, в семейство на музиканти. Напуска родината съвсем малък и получава завидно европейско музикално образование. На 23 години основава Манхаймската филхармония – оркестър за обучение на млади професионалисти от цяла Европа, които искат да продължат кариерата си в престижните оркестри. През 2019 основава платформата за..
В "Неделния следобед" на 19 януари гостува своеобразна "нежна династия". Елена Стоянова – блестяща солистка на Националния ни оперен театър, виртуозна колоратурка, ярка актриса, харизматична личност, красива жена и прекрасна съпруга и майка, е в студиото заедно със своята дъщеря – младата певица и актриса Александра-Йоана Александрова...
Васил Петров ще отпразнува 30 години творческа кариера с грандиозен концерт-спектакъл в зала 1 на НДК от 20.00 часа на 21 януари. Турнето The Best Оf на Васко мина през летните сцени в Пловдив, Варна, Бургас, Поморие, Велико Търново и други градове, за да получи артистичния си мащабен финал в столицата. По случай юбилея, популярният джаз..
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата..
Във Военномедицинска академия бе представен апарат за роботизирана хирургия Da Vinci Xi от ново поколение. Апаратът комбинира високотехнологични иновации..
"Лазарица" е първата премиера за новата година в Драматично-кукления театър във Враца. Постановката по прочутата пиеса на Йордан Радичков е дело на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg